Пфу! Наистина ли точно тя беше тази, която се нуждае от моден съвет?
Огледа останалите посетители и се намръщи. Не. Категорично не! Не, освен ако не беше модерно тип, приличащ на Дядо Коледа, да се напъха в кожени панталони и бяла фланелка, цялата на дупки, на която пише: FREE MUSTACHE RIDES15. Гадост! При мисълта за това, както и заради непрестанния тътен на пристигащи и отпътуващи мотоциклети, който успяваше да надвие звука от гърмящия джубокс, хотдогът, който току-що бе изяла, заплашваше да промени посоката си на движение.
Група бизнесмени, които Беки нарече „уикенд воини“, изглеждаше съвършено не на място в занемареното заведение. Особено както се бяха разположили на бара до няколко широкоплещести младежи, облечени в покрити с различни надписи кожени якета, на чиито гърбове бе изобразен страховито изглеждащ ангел с пура в едната ръка и пистолет в другата; в горната част бяха изписани думите „DARK ANGELS“.
Това място беше сюрреалистично. Не! След смъртта на Григ целият й живот беше станал нереален.
И това ни най-малко не подобри отвратителното й настроение особено когато червените лачени обувки на висок ток, които й бяха натрапени, започнаха да й убиват на пръстите дори докато седеше. Как изобщо беше възможно това? Очевидно са били създадени от някой садист, който обича да осакатява жени… вероятно, за да не могат да избягат, докато се опитва да им пробута безплатен орален секс.
— Спри да нервничиш. Изглеждаш страхотно — увери я Беки, докато се оглеждаше из бара. Пати беше отишла до тоалетната, а момчетата от „Черните рицари“ бяха наобиколили джубокса в ъгъла, вероятно, за да изберат следващите песни.
Всичко освен Металика става, помисли си Али. Или не.
От високоговорителите се разнесоха крясъците на Пантера и младата жена реши, че следващия път, когато моли Господ за малки чудеса, ще трябва да бъде по-конкретна.
Странно как Рицарите пуснаха новите парчета, след като не ги видя да ровят из джобовете на дънките си за дребни монети. И всъщност нито един от тях не гледаше към джубокса.
Изглежда я мислеха за истинска идиотка, щом смятаха, че могат да я заблудят дори за секунда. Те не бяха там заради музиката. О, не. Те бяха там, за да обсъдят възможните варианти във връзка с нейната ситуация.
По време на вечерята Франк й бе казал, че генерал Фулър не е успял да се свърже с директора на ФБР. Присъствал на някакво предполагаемо заседание при закрити врата през целия ден и не бил в състояние да отговори на запитването му върху какъв случай последно е работел агент Дилейни.
Опита се да създаде у нея впечатлението, че възнамерява да остави нещата така, поне за през нощта. Един поглед към разочарованото му изражение обаче й бе дал да разбере, че той не е човек, който ще чака отговорът да му дойде наготово.
— Чувствам се като пълна глупачка — измърмори, докато изхлузваше абсурдните обувки на Беки.
Другата жена я стрелна с остър поглед.
— Какво? Изглеждаш фантастично. Много загадъчна. Възбуждаща. Така че престани да нервничиш! — Али изсумтя. — Наистина! — настоя Бунтарката. — Не видя ли изражението на Призрака, когато влезе в работилницата?
Да, беше го видяла. И отново си помисли, че може би наистина бе съзряла как нещо горещо проблесна в очите му. Но после, когато всички запалиха двигателите на Харлитата — звук, който нямаше да забрави, докато е жива — и тя приближи, за да се метне на седалката зад Нейт, той махна с ръка и промърмори: „Ти ще пътуваш с Ози“.
Добре, помисли си тя. Почти не познавам Ози, но щом така искаш.
Предположи, че не би трябвало да е толкова изненадана. Нейт винаги правеше всичко възможно, за да не я докосва. Не всеки. Само нея.
— Престани да дърпаш този потник — скара й се Беки и я погледна заплашително. Предупреждението в погледа й се подсилваше от плътната, дебела половин сантиметър, гарвановочерна очна линия около миглите й. Ако Алис Купър можеше да я види отнякъде, щеше да я аплодира и да отхапе главата на пиле. — Ще го разтегнеш и след това ще се наложи да му режа подгъва отново.
Да отреже подгъва? Ако Беки го скъси още малко, от дрешката нямаше да остане нищо друго, освен памучно парче с няколко дупки.
— Трябваше да облека собствените си дрехи. — Въздъхна примирено, когато стана ясно, че потничето не може да се разтегне повече от това.