— Но, пич, това е толкова сладко, толкова роман… — Нейт сграбчи не особено нежно ръката на хлапето и го дръпна в ъгъла зад джубокса. Шефа ги изгледа раздразнено, но продължи разговора си с Дан. — … тично — довърши Ози, разтривайки горната част на ръката си, където Призрака го беше стиснал. — Внимавай със стоката ми, човече! Дамите обичат тези оръжия. — Той стегна бицепсите си и сведе глава, за да даде по целувка на всяко едно от своите „оръжия“.
— Не знам какво си мислиш — изръмжа Нейт, — но между мен и Али няма нищо. Тя е само по-малката сестра на най-добрия ми приятел. Край на историята.
Наистина, наистина му се искаше това да е краят на историята.
— Но гласът й е толкова щастлив, толкова слънчев — не спираше Ози, което припомни на Призрака един доста унизителен момент от днешния му ден. Нима хлапакът…? Да, действително имаше дързостта да пърха с мигли и да го гледа с широко отворени очи.
Наистина искаше да умре. Беше ясно като бял ден.
Втренчи се в Ози, надявайки се да осъзнае колко е близо до смъртта. Той обаче не го разбра.
— Мисля, че трябва да я поканиш на среща — обяви младежът и многозначително размърда вежди.
— Не давам пукната пара какво мислиш, че трябва… — Нейт замлъкна по средата на изречението, защото внезапно косъмчетата на тила му настръхнаха. Остави внимателно бирата си върху музикалния автомат, докато оглеждаше заведението.
Там. В далечния ъгъл. Изчака зрението му да се приспособи към тъмнината и тогава погледът му се сблъска с чифт ледени, сиви очи.
Аха! Призрака преживя момент на… ами, не на разпознаване, защото никога преди не бе виждал мъжа. Но това определено беше като среща на две сродни души.
Мистериозният човек в ъгъла със сигурност беше агент, но за какво и за кого работеше, не би могъл да предположи.
Обаче, непознатият беше професионалист. Погледът му беше мъртъв; явно доказателство за това, че се е сбогувал с целия си идеализъм, като му е останало едно-единствено нещо — неговата мисия.
Призрака вдигна брадичка в жест, който лаконично казваше: „Ела и се представи, pendejo16“. И беше изумен, когато Мистериозния просто пъхна ръка в джоба на сакото си и поклати глава. Само веднъж. Само едно рязко движение на брадичката отляво на дясно.
Късмет за Нейт. Мъжът сигурно имаше топки, по-големи от мозъка му. Наистина ли мислеше, че може да се измъкне от бара?
Малко вероятно.
Не и в присъствието на четирима от Черните рицари.
— Какво? — попита Ози, моментално застанал нащрек. Може и да беше невероятен трън в задника, но беше също толкова добър боец като всеки един от тях. Инстинктивно усещаше, че се задават неприятности.
— Онзи тип в ъгъла — каза Нейт. — Ще се опита да избяга. Не бива да му позволим.
Ози се обърна точно навреме, за да види как Мистериозния бавно се надига от мястото си в сенките. Щом се изправи, господин Мистерия погледна към триото в сепарето. Али, Беки и Бъзард — този задник! — бяха в блажено неведение за малката война от пресметнати движения и студен, напрегнат зрителен контакт, която се водеше около тях. Което беше много добре. Тогава Нейт забеляза невъзможните за объркване очертания на издутината, изпънала плата на джоба на непознатия, и главата му за малко не експлодира.
Ясно различимият кръг сочеше право към Али.
Този шибаняк! Как се осмеляваше?!
Яростта струеше от него, изгаряща като разтопено желязо, но Нейт не можеше да направи нищо по въпроса. Една погрешна стъпка и Али щеше да отнесе куршума. Нямаше да допусне това да се случи.
Не и докато това зависеше от него!
Никога!
Той стоеше неподвижно и мълчаливо кипеше от яд. Беше сигурен, че ако сега някой го погледне, ще види как от ноздрите и ушите му излиза пара.
Веднага щом Мистериозния излезе през задната врата, Призрака и Ози се втурнаха след него, измъквайки в движение оръжията си. Плъзгането на хладната стомана на бойния нож в дланта му му подейства успокояващо. В същото време, другата му ръка измъкна от колана Колт 45-ти калибър. В случай че се наложи, в джобовете на якето си имаше и два допълнителни пълнителя с по седем патрона.
Просто не можеше да се почувства напълно облечен без огнева мощ, достатъчна, за да започне малка война. Това говореше доста зле за неговата психика, но кой го беше грижа?