Резултатът беше мигновен. Неконтролируемо желание.
Божичко!
Али се разтрепери. Споменът я накара да се гърчи, докато Фъстъка не вдигна косматата си, покрита с белези муцуна и я изгледа недоволно.
— Нали знаеш, че има и други легла, в които можеш да спиш? — каза му тя. Животното й отговори като вдигна единия от задните крака над главата си и започна съсредоточено да почиства топките си. — Е, това е най-подходящият отговор, ако изобщо има такъв — промърмори Али, легна по гръб и сложи ръка върху очите си.
Беше се опитвала, Господи, как се беше опитвала през последните три месеца да забрави за този ден. Да забрави колко умели бяха устните и ръцете на Нейт. Да забрави как му бе отговорила, как се бе предала и отдала.
И през по-голямата част, по време на светлата половина на деня, успяваше да се справи.
Нощите бяха друго нещо.
През нощта не успяваше да отблъсне спомените надалеч. Често се събуждаше с пръсти между бедрата, опитвайки се да облекчи болката, породена от сънищата. А сега лежеше в легло, само през две врати от Нейт, контролът, който си налагаше по отношение на миналото, бе изгубен и всичко сякаш се разигра отново пред погледа й. Съзнанието й добави ярките, живописни детайли.
Горещо.
Широката му длан беше гореща, когато я прекара по хладното й бедро, под късата пола, с която бе облечена, и нито за миг не се поколеба, преди да отмести дантелата на прашките й. Грубият му палец безпогрешно откри горещия възел от нерви в основата на нейната женственост и започна да кръжи бавно върху него.
Голям!
Мазолестите му пръсти бяха толкова големи, когато леко проникна първо с един, а после и с втори, вътре в нея.
Това, което последва, беше по-скоро интуитивен спомен, отколкото действителна памет, защото в този момент мозъкът й беше престанал да работи. Можеше само да чувства. Създание от течни кости и бясно препускаща кръв. Същество, изградено единствено от желание, от страст.
Устата й помнеше вкуса му и как езикът му се гмуркаше в нея, отново и отново. Гърдите й се напрегнаха при спомена за широкия му гръден кош и триенето, което упражняваше върху тях, докато се движеше срещу нея. Пръстите й пламнаха от непреодолим копнеж, запазили усещането от допира до обтегнатите сухожилия и твърдите мускули, когато се беше вкопчила в ръката му, пъхната между телата им.
Тогава не знаеше дали го бе сграбчила, защото искаше той да спре, или да продължава вечно, затова само го държеше.
Помнеше експлозията на освобождаването си, как изкрещя името му и след това бездиханна се отпусна в ръцете му. Сети се колко бе учудена, когато я задържа в прегръдките си за един дълъг момент, шепнейки й безсмислени думички, докато дланта му галеше гърба й, преди да я вдигне и понесе обратно към джипа.
Тя отново потръпна. Фъстъка престана да се ближе, за да й хвърли един кратък гневен поглед, и пак се върна към заниманието си — безупречното почистване на гениталиите си.
— Ако продължаваш така, скоро ще останеш без косми — предупреди го Али, отхвърли завивката и отиде в банята. Погледна се в огледалото над мивката и се намръщи.
Дявол да го вземе!
Желаеше Нейт Уелър.
Не можеше да го отрича повече.
На разстояние от стотици километра беше лесно да обвинява разкъсващата душата й скръб за поведението си през онзи ден преди три месеца. Но сега, когато беше тук и той бе постоянно пред очите й? Беше просто невъзможно да продължава да се заблуждава.
Тази тръпка, стягането на кожата на главата й всеки път, когато той приближеше в рамките на десет метра от нея, неспособността й да спре да бръщолеви като някое от децата в детската градина. Всичко това беше вследствие на невъзможната й физическа реакция към него.
И онова нещо у него, което винаги я дразнеше безкрайно. Е, това беше просто болката и разочарованието, което усещаше, знаейки, че на него не му се налага да се справя с подобни затруднения.
Беше глупаво от нейна страна да не го разбере по-рано или може би просто се беше страхувала. Страх от всичко онова, което той я караше да чувства. Страх от всичко, което я караше да иска. Страх от… отхвърляне.