— Това нещо прилича на моторно масло — заяви тя с тон, пълен с отвращение.
— Ммм-хмм, но прави чудеса за остротата на мисленето. — И помага на един мъж да устои на близалките на една малка изкусителка, която непрекъснато го принуждава да ги тъпче в джоба на ризата си. Трудно е да се насладиш на вкуса на безалкохолна бира, когато езикът ти е облечен в кофеинов пуловер.
— Ще пасувам — отвърна сухо Али. — Ценя стомаха си твърде много, за да… Ох! — Внимателно отстрани ноктите на Фъстъка, забити в плата на дънките й. — Казват, че любовта боли. Никога не съм знаела какво означава това, докато не срещнах Фъстъка.
Забавна. Жената беше забавна. В добавка към това беше красива като цветна пъпка, умът й беше остър като бръснач и беше изненадващо силна под захаросаната си външност. И Франк разбра защо близо до нея Призрака се превръщаше на кроманьонец.
— Както и да е, да се върнем към кутията на спомените — каза тя, чешейки Фъстъка под покритата с белези брадичка, докато жълтите очи на котарака се завъртяха в унизителен котешки екстаз. — Това е нещо, което Григ и аз започнахме, когато бяхме деца. Прибирахме малки спомени вътре. Знаеш какво имам предвид: първата му бейзболна ръкавица, моята първа кукла Барби, свидетелствата ни за отличен успех, такива неща.
Да, Франк също имаше кутия на спомените. Тя бе пълна с предмети от неговото детство и се съхраняваше в таванското помещение на сестра му. Но какво общо имаше това с работата на Григ за ФБР или с факта, че самата Али беше преследвана от призрак, обучаван от ЦРУ, който след всеки свой ход оставяше следа като охлюв по тинеста пътека?
— Когато станахме по-големи — продължи младата жена и отново се намръщи, докато се освобождаваше от болезнено забитите нокти на Фъстъка, — започнахме да съхраняваме там копия на по-важни документи. Завещания, трудови договори и други бумаги. — Сега бавно приближаваха към същността на въпроса. Франк се наведе напред. — Поне веднъж годишно Григ ми изпращаше флашка, пълна със снимки, които искаше да запази, и аз я слагах в тази кутия — обясни Али. — Обикновено това бяха снимки на него и Нейт, понякога и на останалата част от вас, момчетата, и на моторите, които сте направили.
Малко кълбо от нервна възбуда се образува в долната част на стомаха му.
— Така че… — Направи жест с ръка и Фъстъка измяука недоволно, защото беше престанала да го чеше под брадичката. Али покорно възобнови действията си. — Мисля, че беше около седмица, преди да разберем за Григ, когато получих по пощата поредната флашка от него. Отворих я и видях, че, както винаги, е пълна със снимки, затова я сложих в кутията за спомени и забравих за нея. Когато ме попита дали не съм получила нещо от Григ, което да е необичайно, дори не се сетих за флашката, особено след като я бях отворила и разгледала снимките. Но там имаше и нещо друго, освен снимките: папка, в която не успях да вляза. Беше защитена с парола. Познавайки Григ, си помислих, че вероятно това са пикантни снимки на него и някоя жена, или жени — тя завъртя очи. — Но може и да са тайни документи или нещо такова?
Или нещо такова… По дяволите! Това би могло да бъде пробивът, който всички чакаха.
— Може и да е нищо, но времето ужасно съвпада, не мислиш ли? — попита с надежда младата жена.
Със сигурност го мислеше.
— Да. Каза ли на Приз… ъъъ… на Нейт за това?
Лицето й помръкна. Тя грабна Фъстъка и отново завря нос в петнистата му козина. В отговор глупавият котарак включи мотора на по-висока предавка.
Здрастиии!
Така, очевидно снощи нещо се е случило между Али и Призрака. Нещо, което караше очите й да гледат наранено и предпазливо.
Франк никога преди не беше допускал, че би могъл да го каже, но Нейтън Уелър беше жалък идиот. Не виждаше ли, че тази жена го обожава? Не забелязваше ли как затаява дъх, когато влезе в стаята, начинът, по който инстинктивно гравитира към него, въпреки че мъжът беше приветлив като кактус? Вероятно забелязваше. Призрака не би бил Призрака, ако не беше наблюдателен. Така че, да, безспорно човекът виждаше всичко. И може би точно поради тази причина винаги внимаваше да я държи на една ръка разстояние. Нейт имаше някои сериозни проблеми, несъмнено започващи и завършващи с Григ и с това, което се бе случило в онази мръсна, воняща колиба в Сирия. Не трябва да си гений от калибъра на Ози, за да разбереш, че чувствата към малката сестричка на мъртвия му приятел попадаха директно в категорията „Усложнения“.