— Не. — Али поклати глава. — Не съм казала на Нейт. Исках първо да го споделя с теб. Не исках да изглеждам като глупачка, ако мислиш, че това не е важно.
Ах, да, не искала да изглежда като глупачка пред мъжа, когото желае повече от следващия си дъх? Франк я разбираше напълно.
И като говорим за глупаци… Дан надникна в кабинета, следван от своята много по-красива и много по-добра половинка.
— К’во ст’а, дечица? — попита той, докато Пати го избутваше настрани, втренчена в поничката на Франк.
Хванаха го.
— Мислех, че започваш да намаляваш захарта в храната си — критично каза тя с ръце на кръста.
Добре де, беше направил това грандиозно изявление пред Рицарите с надеждата Беки да престане да тъпче тези нелепи близалки в джобовете му. Номерът обаче не мина. Или Беки беше твърдо решена да подкопае предполагаемата му нова диета, или се наслаждаваше на факта, че той не може да устои на близалките с вкус на безалкохолна бира. Ако трябваше да се обзаложи, би заложил на второто.
Сега, гледайки намръщеното лице на Пати, разбра, че може би е по-добре действително да премине на диета без захар. Обаче, мамка му, наистина обичаше понички за закуска.
Понякога най-добрата защита, особено пред лицето на разгневена жена, е отвличането на вниманието й от проблема.
— Али си е спомнила нещо, което може да ни помогне да разберем точно какво, за бога, става тук — информира ги, като ловко избегна задаващата се лекция на Пати.
— Наистина ли? — попита Ози, който се появи в рамката на вратата само по долнище на пижама. Това да не би да са…? Да, точно така. По цялата пижама бяха щамповани малки космически корабчета „Ентърпрайз“.
Хлапето разсеяно се почеса по гладките голи гърди, като същевременно се опитваше да приглади надолу косата си, която стърчеше дори и в най-добрите си дни, а тази сутрин беше напълно извън контрол. Франк нямаше представа, че косата наистина може да бъде толкова щръкнала. Винаги бе смятал, че това е просто идиом.
— Да — отговори той, като този път се зарадва, че Ози го прекъсна. — Затова ние трябва да…
— Ние трябва да какво? — Призрака избута Ози настрани и погледна предпазливо Али.
Горката жена опита да се скрие зад Фъстъка. Това нейно действие всъщност доказа очевидния факт, че Беки трябва да постави проклетия котарак на диета… възможно най-скоро.
— Както казах — търпението на Шефа започваше да се изчерпва, — Али е получила по пощата флашка от Григ около седмица преди да дойде новината за смъртта му. И тя…
— Исусе, жено! И ти ни казваш едва сега?! — Лицето на Призрака беше такова, че можеше да причини кошмари на малките деца.
— Разбираш нещата погрешно… — започна Франк, но веднага беше прекъснат от Али.
— Бях забравила до тази сутрин, идиот такъв! — извика тя и Фъстъка се обърна, предупреждавайки го с леден поглед.
— Как може да забравиш такова нещо? — изстреля Нейт и пристъпи към Али. Фъстъка изсъска заплашително. — Кълна се, ще убия проклетия котарак! — изръмжа, стиснал юмруци от двете страни на тялото си, а ноздрите му пламтяха от гняв.
— Призрак — опита отново Франк, — затвори си устата, по дяволите, и ми дай шанс да обясня…
— Не забравяй, че знам къде спиш, Призрак — заплаши го Беки, нахлувайки в офиса.
О, прекрасно! Цялата банда е тук. Сега, ако най-после престанат да го прекъсват, може би, само може би, щяха да успеят да измислят план как да се доберат до проклетата флашка.
Беки се понесе напред и застана лице в лице с Призрака. Шефа отвори уста, но бързо я затвори, решен да види как ще се развие тази малка сценка.
Беше забавно особено като се има предвид, че носът на Беки се намираше на едно ниво с гърдите на Нейт.
Нима тази женичка си мислеше, че може да го изрита смъртоносно по пищяла?
— Ако падне дори един косъм от главата на Фъстъка — тя заби пръст в твърдите, мускулести гърди на Призрака, — някоя нощ, когато най-малко очакваш, ще те превърна от петел в кокошка.
Добре. Бунтарката нямаше да рита. Когато замисляше отмъщение, сроковете винаги бяха абстрактна величина и се целеше в най-ценните притежания на мъжа.
Щеше да си го отбележи надлежно.
— Това наистина ли е необходимо? Навън е почти тридесет градуса.
— Ами… — Беки погледна към Али, която колебливо опипваше меките като масло кожени гамаши, които й бе заела. — Да, необходимо е, но само ако искаш да запазиш горните три слоя на кожата си, в случай че катастрофираш.