Мда. Али със сигурност нямаше представа какво прави, когато предложи да придружи Призрака в тази малка задача, но много скоро щеше да разбере. Само след около три часа, предположи Бунтарката, всичките й мускули ще започнат да се оплакват — силно.
Разбира се, благодарение на двама им със Стейди Сото, не разполагаха с никакъв друг вариант. Нейт не вярваше на търговските полети, защото, цитирам: „Те са за всеки и всички са в тях“, а в рамките на следващите двадесет и четири часа от военноморската база Грейт Лейкс на източното крайбрежие нямаше да излети нито един военнотранспортен самолет. Предложението на Али да вземат малкия й Приус бе отхвърлено от всички с презрително сумтене и смях, защото това нещо приличаше на количка за картинг с хидравличен волан и климатик. За съжаление, Рицарите разполагаха само с две транспортни средства на четири колела — форсираното сребристо Порше на Кристиан и Хамъра. Тъй като живееха в град, в който паркирането е истинско предизвикателство, Рицарите обикновено залагаха на обществения транспорт и такситата, когато времето бе неблагоприятно за каране на мотор.
И за съжаление, в момента Хамъра бездействаше в задната част на работилницата с извадена скоростна кутия, благодарение необичайния стил на шофиране на Стейди — необичаен, в смисъл че човекът изпитваше странно отвращение към съединителя. Поршето беше вдигнато на подемника с разглобен двигател, за което бе виновна самата Беки. Беше решила да използва възможността, докато бившият агент от SAS19 отсъства, за да сложи „мръсните си малки ръчички“ — думи на Кристиан, не нейни — върху неговото бебче и да почовърка блестящия му осемцилиндров двигател. Защото, нека бъдем честни, всеки двигател има нужда от малко промяна. За съжаление, тогава пристигна хеликоптерът и тя се отклони от целта си. Което й напомни, че е по-добре да отиде да сглоби отново турбокомпресора или когато Кристиан най-накрая се прибереше у дома щеше да я убие много бавно и много мъчително.
Така че… Оставаше само една възможност да вземат бързо флашката от кутията, а именно — петнадесет часа върху бучащо и ревящо двуколесно творение от стомана.
О, човече, след това Али щеше да бъде напълно скапана.
— Нека те запозная с Фантома — каза Беки, като се надяваше това да успокои изнервената жена, тъй като кой не би бил напрегнат заради такава супер машина, ревяща между краката му? — Заедно с Призрака, това лошо момче ще се грижи добре за теб.
Тя поведе колебаещата се Алиша към редицата мотори, паркирани до източната стена. Те бяха нейни произведения на изкуството (както и стенописите в халето или картините горе, в таванското помещение). Младата жена се гордееше с всеки един от тях. Не само защото бяха най-страхотните машини, но и защото олицетворяваха всеки един от мъжете, които се беше научила да уважава и обича през годините.
Всеки един мотор бе толкова уникален, колкото и Черния рицар, който го караше. Всяка една машина беше толкова издръжлива, колкото и мъжа, който й бе помогнал да го проектира.
— Добре. — Беки посочи четвъртия мотор в редицата. — Тази красота тук е Фантома. Той е El Diablo Sturgis Special20 с 15 сантиметрови удължени вилки за окачване на предното колело, 6-степенна скоростна кутия Бейкър и 12 кубиков двигател с LBC изпускателни тръби21, които звучат като ад на колела. Тази сутрин смених единичната седалка с Краля и Кралицата22, така че сте готови за тръгване.
Али благоговейно прокара ръка по черната кожена седалка.
— На английски ли говори досега?
— По-просто казано, Фантома е едно малко бижу — похвали се Беки, извади от предния джоб на гащеризона си парцал и започна да лъска вече блестящите вилки на предното колело.
— Много е хубав — рече Али ентусиазирано.
Хубав? Хубав?
Моторът беше супер машина, усъвършенствана до n-та степен. Имаше мощен двигател с достатъчно… Добре, добре. Бунтарката трябваше да признае, че е хубав.
— Сама ли свърши цялата работа? — попита Али, докосвайки колебливо с пръст хромираната капачка на резервоара.
— Не. Всеки Рицар ми помогна при проектирането и изграждането на собствената си машина. Тя е толкова тяхно произведение, колкото и мое. Те ми дадоха вдъхновението, а аз се погрижих за техническото изпълнение и заедно инвестирахме в тях кръвта и потта си.
20