Беше предположил, че може да имат такъв, защото тези момчета никога не биха позволили да бъдат поставени в ситуация, в която да имат само един изход.
Основно положение в бойната стратегия.
Точно той ли не разбираше този начин на живот? Никога не отпускаш гарда, винаги с резервен план за всяка незначителна подробност, в случай на настъпване на непредвидени обстоятелства. И преди всичко — винаги да имаш изход, ако нещо се обърка, което се случваше много по-често, отколкото някой би желал. И това само доказваше, че може да свалиш един агент от активна служба, но никога не можеш да промениш дълбоко заложения в него начин на мислене.
Самият Даган беше най-горчивият, блестящ пример за този неприятен факт. След нещастния малък инцидент в пустинята, ЦРУ не го искаше повече, но той не беше добър за никоя друга работа, освен… за тази. Спотайването в сенките, събирането на сведения, въздържанието от жени и уиски, които иначе обичаше толкова много… Защото винаги съществуваше опасност някоя тайна, свързана с националната сигурност, да бъде разкрита и той беше, дяволите да го вземат, най-добрият в това да гарантира, че никой никога няма да я открие. Ето, това се потвърждаваше дори и сега: бе избрал точно това кафене, защото то се намираше срещу единствения главен път, достъпен в продължение на петнадесет пресечки и в двете посоки, и беше решил, че това е най-добрият вариант да ги засече, ако и когато се появят от тяхната територия по всеки друг маршрут, различен от предната врата. И както обикновено, инстинктът не го беше подвел.
Но оставаше въпросът къде, по дяволите, отиваха всички те?
Докато следеше триото по пътя за междущатска магистрала I-94 в южна посока, Даган осъзна, че има доста добра представа за това. Щяха да вземат файловете, ако проклетите неща изобщо съществуваха. Наистина започваше да се чуди…
Какво, по дяволите…
Той премигна невярващо, когато два от моторите завиха. Единият взе най-близкия изход и се отправи по широката лента, която го връщаше обратно на север. Другият пое на запад по междущатска магистрала I-290, а третият продължи на юг.
Трябваше да вземе решение за части от секундата.
Ругаейки, той се извърна в седалката и с присвити очи погледна мотора, който бе стъпил на лентата за връщане в обратна посока. Не. Това не беше призрачносивият звяр, който Нейтън Уелър беше яхнал предната вечер пред „Червената Далила“, а залагаше главата си, че най-добрият приятел на Григ Морган е натоварен с тази мисия. Проточи врат надясно и хвърли бърз поглед към чудовището, насочило се на запад. Отново не.
Така че пое на юг, след третия.
Обратно към Джаксънвил?
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това, че си вън, Золнер? — изкрещя сенатор Алдъс в мобилния телефон и зави с черната правителствена лимузина към един паркинг за отдих по междущатска магистрала I-95.
Не можеше да повярва на чутото. Просто не можеше да повярва. Щеше да заличи от лицето на земята непокорния кретен. Точка по въпроса!
— Както казах, не ми плащате достатъчно, за да вляза в двубой с бившия сержант Уелър. Излизам от играта, сър. Уелър ме разкри. Ето защо съм вън.
Гласът на Даган Золнер не звучеше разкаяно и ни най-малко уплашено. Не беше възможно. Просто не беше възможно.
Алдъс почувства, че главата му ще експлодира всеки момент. Черепът му щеше да се пръсне и мозъкът му да се разнесе из кремавия кожен салон на колата, защото, ако Золнер се откаже, той беше прецакан. Нямаше никой друг, който можеше да свърши тази работа. Нямаше никой друг, на когото да разчита, че може да отвлече Алиша Морган и да измъкне от нея местонахождението на файловете.
— Та, какво по въпроса с парите, Зи? Ти се нуждаеш от тези пари. Или забрави за брат си и проблемите, в които е затънал?
Господи, семействата винаги бяха слабо място и причиняваха само неприятности.
За свое щастие, отдавна беше разбрал как да се възползва от тази слабост на другите и бе работил адски упорито, за да не позволи на себе си такава ахилесова пета. Съпругата му вярваше, че нямат деца, защото като малко момче е прекарал тежка заушка. В действителност, истината беше, че още от самото начало не бе искал да има някой, когото да могат да отвлекат срещу откуп или да използват срещу него за изнудване. Ето защо си бе направил вазектомия две седмици преди тържественото „да“ и през всичките години от тогава нито веднъж не беше съжалил за това си решение.