— О! — Вдигна ръце във въздуха, защото в противен случай щеше да го удуши. — Говори, за бога! Говори!
Фъстъка измяука протяжно и прочувствено. Белязаното му черно носле сочеше към тавана, а извитата му опашка се размахваше възбудено напред и назад.
— Не ти! — каза с досада на котарака. — Ти! — посочи с пръст към мускулестите гърди на мъжа.
— Какво искаш да ти кажа? — попита той и въздъхна примирено. — Ако сметна, че информацията е твърде опасна за гражданско потребление, тогава — да, ще се погрижа да бъде видяна само от оторизирани лица, към които ти не принадлежиш.
— Но той ми беше брат! — изкрещя бясна, разочарована и уплашена, че може да загуби битката и никога след това да не разбере какво е означавала тази история. — Заслужавам да знам точно в какво, по дяволите, е бил замесен.
— Не — обяви студената си присъда той. Леденият мъж се завърна с пълна сила. — Не е нужно. Освен това вече знаеш твърде много.
— Небеса! — Младата жена придърпа Фъстъка към гърдите си, за да се утеши с котешката му топлина. — И какво означава това? Че сега ще трябва да ме убиеш?
Дали наистина правителствените служители към министерството на отбраната убиват цивилни, или това беше само по филмите? Въпреки че като се замисля, художествената измислица обикновено е построена, поне отчасти, върху действителността.
О, по дяволите!
— Никога! — увери я Нейт, чийто дълбок глас сега приличаше повече на гърлено, грубо ръмжене. — Никога няма да позволя някой или нещо да ти навреди, Али.
Леле! Тя преглътна буцата… или нещото, на което бяха поникнали космати крака и бе пропълзяло и заседнало в гърлото й. Какво да отговори едно момиче на това?
— Б-Благодаря.
Челюстта му се стегна още повече, ако това изобщо беше възможно, като се има предвид, че вече изглеждаше така, сякаш е издялана от мрамор.
— Обещах на Григ.
— О! — пророни Али и се намръщи.
Какво беше това странно усещане в гърдите й? Разочарование?
— Така че, имайки предвид това — прикова я с остър поглед, — ти ще останеш тук.
— Чети по устните ми — каза тя нежно, но по-решителна от всякога. Беше й писнало никой да не й се доверява. Но всичко приключваше сега. Днес. — По никакъв шибан начин! Искаш ли флашката? Е, трябва да ме вземеш със себе си, за да я получиш. Повече няма да седя на тъмно. Мога да пазя тайна, нали знаеш.
Само ако Григ й се бе доверил и още преди години й беше казал истината, може би сега нямаше да изпаднат в тази ситуация.
— Али! — Това беше предупреждение.
— Да, Нейт? — Младата жена се усмихна и изпърха с мигли.
— Ще ми дадеш местонахождението на тази флаш памет, дори и ако трябва да пляскам задника ти, докато му излязат мехури.
Тази еротична картина мигновено възпламени уморения й мозък и нещо горещо запърха ниско долу в корема й.
Ха! Какво беше това! Нима искаше Нейт да я напляска по задника? Никога преди не й беше хрумвало подобно нещо, но с Нейт? Да, може би…
Тогава разбра смисъла на неговите думи или по-скоро вбесяващата мъжка арогантност и липсата на уважение зад тях.
— Какво? — попита и се изправи, пренебрегвайки недоволното ръмжене на Фъстъка, който се плъзна по скута й и се пльосна на пода със силен тътен.
— Чу ме добре — отговори Нейт, повдигайки подигравателно вежда.
О, това беше върхът! Беше готова да му прости, че не й каза истината за смъртта на Григ. Вероятно се бе заклел върху Библията или върху Конституцията на САЩ, или върху гроба на майка си, или в каквото там се заклеваха тайните агенти, или какъвто, по дяволите, беше той. Но едно нещо не можеше, не искаше и нямаше да толерира и това беше това мачовско отношение и арогантно високомерие.
О, не! Не и с нея!
Тя изписа мислено три пъти Z във въздуха и се стегна.
С толкова самоувереност, колкото можа да събере, като едновременно с това си мислеше, че всеки момент ще се пръсне от основателен гняв, Али тръгна към мястото, където седеше Нейт, при това съвсем безгрижно. Когато застана пред него, усмивката й бе престорена и дива като на блатен рис.
— Може и да съм дошла при теб за помощ, но доколкото си спомням, аз не съм шестгодишно момиченце и ти със сигурност не си ми баща.