И бе права, разбира се.
Кратката среща с Мистериозния в Кентъки го подразни доста, и въпреки уверението на Беки, която бе видяла с помощта на „Очите в небето“, че господин Мистерия си е продължил по пътя, Нейт не можеше да се отърси от чувството, че някой ги наблюдава. Точно в този момент.
Призрака разкопча подбрадника, свали шлема и го постави върху хромираното кормило на Фантома. После огледа района.
Кварталът беше застроен предимно с еднофамилни къщи. Малките им градинки бяха добре поддържани, а живите плетове — старателно подрязани. Пъстро изобилие от цветя надничаше от най-различни места — от сандъчета под прозорците, от големи глинени саксии, от жизнерадостни лехи. С една дума, това беше перфектната картинка на Великата американска мечта.
И ето го сега тук, въоръжен с достатъчна огнева мощ да започне преврат, и параноя, бързо разрастваща се до относителните размери на щата Тексас.
Започна да си тананика наум старата песен от „Улица Сезам“, в която се казваше, че всяко едно от нещата се отличава от другите.
Човече, определено прекарвам твърде много време с Ози.
Вятърни камбанки уловиха благоуханния вечерен бриз и зазвъняха весело. Сладкият аромат на прясно окосена трева, изпълващ тихата нощ, се смесваше с малко по-пикантната миризма на току-що разпръснат тор. Наблизо излая куче. Звучеше въпросително. Никой не отговори и тишината отново се възцари над девствения квартал.
При по-внимателно вглеждане не успя да открие никакви предупредителни знаци за сигурност, стратегически поставени в цветните лехи, нито стикери на охранителните фирми АДТ или Бринкс, залепени в ъглите на предните прозорци. Беше готов да заложи левия си тестис — изключително синия си ляв тестис — че повечето от тези домове са или с отключени врати, или с отворени прозорци, или и с двете. Цялото място излъчваше безопасност и сигурност. В райони като този, родителите все още оставяха децата да тичат навън без надзор.
Защо тогава косъмчетата по тила му бяха настръхнали и изпитваше това чувство на безпокойство.
— Хей! — Али го побутна, за да привлече вниманието му. — Какво чакаме?
В отговор той поклати глава неопределено и бръкна в тежките дисаги на мотора, за да вземе устройството за нощно виждане. Вдигна го пред дясното си око и светът наоколо се оцвети във всички нюанси на зеленото. Огледа района, като търсеше някакво движение или по-тъмна сянка, на която не й беше мястото там. Но… Нищо. Нито едно стръкче от перфектно окосената трева не помръдваше.
Господи, мястото можеше да се използва за снимачна площадка на „Степфордските съпруги“. Е, не беше ли това тревожна мисъл?
Огледа още веднъж околността и най-накрая беше принуден да се отърси от напрежението и да освободи дълго сдържания си дъх.
Може би близостта на Али му оказваше влияние и обичайната му параноя се разрастваше до неподозирани размери. А това никога не беше добре, особено в операция, при която му бяха необходими светкавични рефлекси.
Пое си дълбоко дъх и изпъна рамене.
— Добре — каза и слезе от мотора, — отиваме бързо и тихо. Ясно ли е?
Видя я как свали шлема и разтърси лъскавата си коса като в рекламата на Suave30 преди да му хвърли поглед, с който сякаш го питаше дали коефициентът му на интелигентност не се доближава постепенно до номера на обувките му.
— Разбрано — отвърна и му отдаде чест.
Бог да му е на помощ. Страдаше от тежък случай на сини топки, както и от свръхчувствителност към някой ме наблюдава, но в мига, в който Али реагира дръзко и саркастично, Нейт забрави всичко. Единственото нещо, за което можеше да мисли сега, беше как я взема в прегръдките си и я целува, докато язвителността в погледа й се стопи и се трансформира в нежна страст. Точно така щеше да стане. Така ставаше всеки път, когато го поразяваше хроничната глупост и си позволеше да докосне с устните си нейните. Тя се напрягаше за секунда, само за секунда, а след това се разтваряше в прегръдките му като лъжица захар в кана слънчев чай. Това беше най-невероятното усещане и караше вече пулсиращия му пенис да удря като палка на барабан върху долната част на корема му.
— Сега не му е времето — промърмори на долната си глава.