Леле, виж само как се бе преобърнал животът й!
Тридесет и шест часа, след като бе избягала при Нейт, и вече усещаше безпокойство без солидната тежест на пистолета в колана на дънките си. Вероятно до утре сутринта щеше да препаше патрондаши и да завърже червена кърпа през челото си. Би могла да надмине дори Ози в превъплъщението си в Рамбо.
Те проляха първата кръв, не аз… каза си мислено и реши, че Ози е по-убедителен.
Накрая, сякаш след цяла вечност, Нейт погледна нагоре. Черните му очи пронизаха тъмнината като с лазер. Той кимна, но хватката около матовочерния пистолет не се отпусна. Въпреки уверението му, младата жена огледа внимателно още веднъж наоколо, преди да се спусне по въжената стълба. Краката й едва докоснаха земята, и той я побутна напред през моравата.
— Какво става? — попита шепнешком, а погледът й шареше нервно по тъмните ъгли и през листата на живия плет в двора на родителите й.
Вместо отговор, Нейт само поклати глава, докато оглеждаше същите ъгли и храсталаци. По гърба й плъзна хлад, сякаш я докосваха студени призрачни пръсти. Това бе единственото предупреждение, което получи, преди едва доловимото скърцане на градинската порта да бъде заглушено от странен плющящ звук.
Нейт изруга тихо и извика:
— Бягай! — И я избута през отвора.
Нямаше нужда да й се казва повторно. Втурна се през предния двор на родителите си. Краката й се движеха като на спринтьор, когато силното бум, бум, бум от 45-калибровия пистолет наруши тишината на нощта и спокойствието на спящия квартал. Али се обърна точно навреме, за да види как една огромна, черна сянка се олюля в градината на родителите й — Хей! Този прилича на моя нападател! — Нейт я сграбчи за лакътя и я издърпа напред.
— Не спирай — изсъска той.
Шегува ли се? Да спре бе последното, което би направила в момента.
По верандите светнаха лампи, а кучетата в квартала се скъсваха от лай, когато, останали без дъх, двамата успяха да стигнат до Фантома. Нейт яхна огромния мотор с едно плавно движение и запали двигателя, който изрева оглушително.
Али се покатери зад него и само след миг профучаха надолу по вече будната крайградска улица. Сложиха каските си и се насочиха към магистралата и относителната безопасност на широкия път.
Даган се появи иззад ъгъла на малката, облицована с дърво, къща и застана над мъжа, когото Нейтън Уелър бе застрелял буквално преди секунди.
Нямаше грешка, пичът беше мъртъв. Две чисти дупки точно над сърцето и една между очите (в мозамбикски стил) бяха достатъчно доказателство за това и без разпространяващата се отвратителна миризма на изпражнения. Като че да бъдеш мъртъв не беше достатъчно гадно, ами човек трябваше да понесе и допълнителното унижение да напълни гащите, умирайки.
Ммм, прекрасно. Просто прекрасно.
Даган дишаше през устата, когато се наведе, за да претърси бързо джобовете на трупа.
Нищо.
Това не беше изненадващо. Само пълен идиот би взел документ за самоличност, докато извършва удар. А този определено не беше такъв.
Беше се промъкнал до ъгъла на къщата на Морганови тъкмо навреме, за да види как голяма, черна сянка изважда иззад гърба си Валтер Р22 с петнадесет сантиметров заглушител. Приглушеният изстрел прозвуча ужасно силно в тишината на уединения малък двор.
Агентът залегна, за да се прикрие, и пропусна мигновената реакция на Уелър, но никой не би могъл да сгреши звука на 45-ти калибър. Също така никой не би могъл да сгреши и факта, че Уелър е много по-добър стрелец от безименния тук.
Гадост. Каква смрад! Дишането през устата само влоши нещата. Започваше да усеща вкуса на зловонния въздух, разнасящ се от мъртвото тяло. Какво не би дал за глътка хубав скоч точно сега.
С помощта на фенерчето си повдигна скиорската маска на смръдльото и отбеляза италианските черти, които се разкриха отдолу. Бронзова кожа, черна коса и кафяви очи, изгубили блясъка си в смъртта. Нос, който бе чупен един-два пъти и един преден зъб от четиринадесеткаратово злато. Смръдльото приличаше на гангстер, това беше очевидно. И то добре платен гангстер, ако се съди по двукаратовия диамант в меката част на ухото му. Даган извади мобилния телефон от горния джоб на ризата си и направи снимка на мъртвеца, после бързо се шмугна обратно в сенките.