Какво, по дяволите, става тук?
Мамка му, все още нямаше никаква представа. Въпреки че имаше нещо, в което сега бе убеден сто процента — ако това беше стар уестърн, Алдъс щеше да играе ролята на злодея. Без съмнение този мъж е същият, който се бе опитал да ограби госпожица Морган — би познал безвратия мръсник навсякъде, и беше готов да се обзаложи, че който и да бе, вонящият мъртвец получаваше заплатата си от самия Алън Алдъс. Което означеше, че добрият сенатор вече е отчаян. А няма нищо по-страшно от отчаян човек, с властта и ресурсите на американското правителство на свое разположение.
Звукът от запалването на ръмжащия двигател на мотора на Уелър, на една пряка от мястото, където се намираше, го накара да побърза към взетия под наем джип.
— Ами моите родители? Онзи човек… Онзи човек може да влезе и… — Али не можа да довърши докрай нито мисълта, нито изречението си. Пътуваха по магистралата вече пет минути, когато най-сетне успя да зададе въпроса, тъй като досега стомахът й се беше качил в гърлото и й се наложи да преглъща многократно, докато успее да го върне на мястото му.
— Не, няма — увери я Нейт.
— Но ако търси флашката, може да си помисли, че мама и татко…
— Той вече изобщо не може да мисли, Али. Давам ти думата си.
— О! — пророни тя, а после отново: — О! — когато ужасено осъзна значението на думите му.
Добре, значи човекът е мъртъв.
Нейт бе убил мъжа точно пред нея… ъъъ, точно зад нея. Мили Боже, дори не знаеше какво да мисли за това. Какво, за бога, става? Как така животът й излезе от контрол толкова бързо?
— Кой… кой е той? Из-изглеждаше точно като онзи тип, който се опита да ме ограби. — Младата жена, отказваше да мисли за съпругата или децата, които може би чакаха онзи мъж у дома. Ако започнеше да разсъждава за това, щеше да полудее.
— Не знам кой е той. Никога преди не съм го виждал, но не бих се изненадал, ако е същия тип, който те е нападнал. — Гласът му звучеше по-дрезгаво от обикновено. — Но този път не беше тук заради чантата ти.
Стомахът отново започна да се изкачва към гърлото й, Али преглътна и продължи с въпросите:
— Дали е… е работил за правителството? Как мислиш? Ами ако сме убили… — Тя се задави.
— Не — увери я твърдо. — Мога да позная обучен агент, когато го видя. Този тип не беше нищо повече от второкласен наемен убиец.
— Наемен убиец? Откъде знаеш?
— Големият пистолет с петнадесетсантиметров заглушител, който насочи към нас, беше първият признак.
— Заглушител?
— Заглушител.
Страхотно. Ми-ли Боже.
Заглушител. Имаше хора, които действително използваха такива неща.
Е, разбира се, че го правят — укори се тя. Особено ако тези хора са убийци.
— Кой би изпратил убиец след нас? — Въпросът й бе посрещнат с продължително, студено мълчание. Всичко, което младата жена чуваше, бе звукът от прекалено бързото си дишане и ритмичното пулсиране на кръвта в ушите си. — Нейт? — Накрая го побутна и затвори очи, тъй като се наклониха застрашително на един остър завой.
— Не знам. — Най-сетне отвърна той, сменяйки предавките, докато Фантома буквално ревеше, изяждайки асфалта като двуколесен демон. И това, че не знае, явно го притесняваше, ако се съди по угрижения му глас. — Но едно нещо е сигурно — добави. — Някой ни иска мъртви.
— Мъртви? — изпищя Али.
Разбира се, трябваше да се досети по-рано. Убийците обикновено не раздават фунийки със сладолед и балони, пълни с хелий, нали? Но умът й действаше бавно и мисълта, че някой се опитва да я убие, й беше толкова чужда, че й бе трудно да я асимилира.
— Но… но… — Поклати глава, борейки се да не изпадне в паника. Това не е нейният живот. Това не може да е нейният живот. — Откъде знаеш, че той се опитваше да ни убие? — попита с умоляващ глас, като се надяваше да й каже, че всичко е било една ужасна шега. — Може би… може би е бил изпратен там просто за да ни изплаши или нещо такова. В края на краищата, онзи човек от ЦРУ имаше възможност да ни убие при Далила, но не го направи. Откъде знаеш, че този нямаше да направи същото? Откъде знаеш, че той не е…?
Стомахът й вече не беше в гърлото. О, не. Сега се въртеше като пумпал и… да… щеше да повърне всеки миг. Този път не можеше да го спре. От гърлото й излезе бълбукащ звук.
— По дяволите! — изруга Нейт. — Можеш ли да повръщаш в движение, или трябва да спрем?