Но тя не искаше бавно, и в никакъв случай не искаше нежно. Единственото, което желаеше, единственото, за което можеше да мисли, бе, че го иска в себе си. Да я изпълни с твърдостта си и да тласка в нея, докато триенето стане непоносимо и екстазът я накара да се разпадне на хиляди парченца.
И двамата се бореха с дънките й, опитвайки се да ги свалят, ръцете им трепереха, телата им се извиваха, устите жадно поглъщаха топлата плът. Когато панталонът се свлече в краката й, тя нетърпеливо го изрита.
— Влез в мен, Нейт — помоли с дрезгав глас, прекара пръсти през меките му къдрици и притисна лицето му по-плътно до гърдите си.
Не знаеше как е успял, но някак си беше промушил ръка между неистово притиснатите им тела, за да освободи последните копчета на панталона си и… той беше там.
Избута настрани ръба на бикините й и… О, Боже, той беше точно там. Притискаше се в нея, горещ и пулсиращ. Дразнеше я, измъчваше я.
Изстена срещу зърното й, а след това започна да натиска, да се плъзга в тялото й бавно и неумолимо. Когато проникна в нея, Али замръзна за миг, защото — О, небеса! — още нещо доказваше, че е изключително надарен.
От гърлото му се изтръгна разочаровано ръмжене и тя знаеше точно как се чувства. Али също желаеше това окончателно свързване, това пълно проникване в мястото, където двете тела се съединяваха и движеха в синхрон, за да достигнат крайната цел — освобождаването. Пое си дълбоко въздух, стисна клепачи и се концентрира върху отпускането на мускулите на вагиналните стени. Мъжът незабавно се възползва от обстоятелството и с един мощен тласък, който я остави почти без дъх, влезе докрай в нея.
Очите й се присвиха от удоволствие и болка. Мъжествеността му я разтегна, изпълни я до пръсване, стимулирайки всяко вибриращо, свръхчувствително нервно окончание.
И тя беше точно там. Невероятно, неочаквано, но почти беше стигнала до ръба на онази страшна пропаст, където тялото поема контрола, а всяка рационална мисъл е невъзможна. Беше безпомощна и единственото, което можеше да направи, бе да се извива в опит да получи последната малка стимулация, която да я изпрати отвъд този ръб.
С едрите си длани Нейт притисна ханша й към стената и се отдръпна, плъзгайки цялата си дължина навън от тялото й. Младата жена изстена от загубата.
— Презерватив — изръмжа той и Али поклати глава с чувство на неудовлетвореност.
— Хапче — прошепна задъхано. Копнееше толкова силно за него, че си мислеше, че ще умре, ако скоро не се върне пак в тялото й. — О, Нейт. Моля те, вземи ме — проплака тя.
Тогава той проникна отново в нея. Бедрата му се движеха бясно, сякаш бяха прикрепени към двигател. И тя полетя, хвърли се от най-високата скала на страстта, докато в нея не остана нищо друго, освен усещанията. В утробата й се зароди пулсиращо блаженство, което се разпространи из цялото й същество.
— О, небеса! — Чу го смътно да простенва, преди да почувства горещата струя на освобождаването му, докато тялото й продължаваше ритмично да се свива около него и да взима всичко, което можеше да й даде.
Лавандула.
Беше прав. Бельото й беше лавандуловолилаво с малки розови панделки. Нейт имаше доста добър поглед към ефирния сутиен, който висеше на едната си презрамка от изящното рамо на Али, докато главата му се притискаше в стената до нейната. Мъчеше се да си поеме дъх след най-умопомрачителния оргазъм в целия си живот. Тялото му продължаваше да потръпва, когато изпълнен със самоомраза, си наложи да се отдръпне назад, за да я погледне.
Боже! Ракел би била крайно разочарована от това му представяне. Въпреки че… Али изглежда не бе забелязала липсата на финес. Главата й беше отметната към стената, тънката й шия бе извита назад, красивите й златисти очи бяха плътно затворени и пурпурен руж оцветяваше меките й бузи — издайническия цвят на жена, изживяла бурен оргазъм.
И все пак това не намали неговото разкаяние.
— Дявол да го вземе, Али! — Нейт вдигна ръка и избута назад влажната къдрица, залепнала за ъгълчето на подпухналата й от целувките уста. — Съжалявам.
— За какво? — промърмори, без да отваря очи.
— Че не го направих така, че да ти бъде по-хубаво. Защото… защото ти се нахвърлих като прегладнял бик.
— Доколкото си спомням, аз те помолих точно за това. — Устните й се извиха в усмивка.
— Но ти заслужаваш…
— Какво? — Този път очите й се отвориха и той забеляза, че от преживяната страст златистото бе потъмняло до кехлибарено. — Какво заслужавам?