Искаше му се да изкрещи: „Не беше по моя вина! Бях измамен!“. Но какво щеше да му донесе това? Нищо. Това нямаше да промени миналото. Нищо не би могло да го промени.
Но точно сега личните му проблеми не бяха толкова важни, тъй като сенатор Алън Алдъс беше наел група главорези, които трябваше да ликвидират Алиша Морган и Нейтън Уелър. И Даган щеше да направи всичко възможно, за да предотврати това.
Щеше ли да рискува живота си в опит да компенсира онова, което се случи преди три години?
Да, може би.
Нима всеки човек не заслужава втори шанс?
— Откъде имаш този белег?
Нейт изпъшка и издърпа Али върху себе си, така че като повдигне брадичката й да може да я целуне право в бъбривата уста.
Два часа.
Беше му позволила два блажени часа от най-добрия и спокоен сън, който бе имал от години, а след това го беше събудила, покривайки гърдите му със сладки, горещи целувки. Нямаше нищо против горещите целувки, но да разговарят, докато е гола… Али беше в ръцете му гола и да говори в момента бе на последно място в списъка от неща, които би искал да направи.
Тя отвърна на целувката му, като плъзна и завъртя езика си в устата му така, че веднага забрави всяка мисъл. Изведнъж тя се отдръпна и обиколи с тънкия си пръст големия сбръчкан белег, високо горе на дясното му рамо.
— Ето този. Как го получи?
Той въздъхна. Очевидно нямаше да го остави на мира.
— Лоши рефлекси — призна неохотно, опитвайки се да я целуне отново, но вбесяващата жена му се изплъзваше.
— Лоши рефлекси? Какво означава това?
— Това означава, че не бях достатъчно бърз. — Тя го погледна толкова объркано и толкова сладко, че той не успя да се сдържи и се ухили. — Попаднахме в престрелка между два враждуващи наркокартела и аз се оказах на пътя на един заблуден куршум.
Младата жена се подпря на лакти и огледа голия му торс.
— Колко пъти си прострелван?
— Достатъчно често, за да знам, че и един път е твърде много.
— Винаги ли си така уклончив?
— Да.
Тя се намръщи и глупавото му сърце се преобърна, когато нослето й отново се набърчи така сладко.
— Ако започнем да говорим за всичките ми белези — отбеляза той, — ще трябва да останем тук и следващата седмица, сладурче. За съжаление, красивото и без белези тяло не е част от длъжностната ми характеристика.
— Хмм. — Тя отстъпи и положи глава на здравото му рамо. — Мисля, че имаш красиво тяло, въпреки всичките белези.
Жени. Боже, тях просто трябва да ги обичаш. Някак си виждаха красота във всичко. Белези, стари порутени сгради, новородени…
Нейт бе виждал такива. Те бяха сбръчкани, обикновено имаха странен цвят и малките им глави винаги изглеждаха с особена форма. Докато си мислеше за това, той не забеляза от колко дълго време Али мълчи, докато изведнъж не каза:
— Нейт?
— Да?
— Как го правиш?
— Кое, сладурче?
— Твоята работа. Има ли начин да се свикне с нея?
Човече, тази жена… тази жена беше твърдо решена да разкъса сърцето му по всички възможни начини.
Той не говореше за тези неща… никога. Дори и с Григ.
Но това беше жената, която обича, задаваше му тези трудни въпроси и за първи път осъзна, че иска да говори. С нея.
— Не. — Преглътна мъчително, когато безброй кървави спомени заляха съзнанието му. Толкова много ужас. Толкова много смърт. Погледна дланите си, както правеше доста често. Те бяха широки и груби, и той винаги беше изненадан да ги види чисти, въпреки количеството кръв, която беше пролял. — Човек никога не свиква с това.
Тя потрепери и той я придърпа още по-близо до себе си, притисна главата й под брадичката си. Потърка наболата си брада в нея и вдъхна земните аромати на секс и засъхнала кръв. Те се смесваха със сладкия чист аромат на Али.
— Григ никога не искаше да говори с мен за работата си — каза му тихо.
— Така е, защото ти наистина не искаш да чуеш това, сладурче. Григ само те е предпазвал.
— Но аз искам да знам повече. Григ беше единственият човек, който имах, Нейт. Единственият, който ме обичаше толкова много, обичаше ме повече от всеки друг на света. А аз дори не го познавах. — При последните думи гласът й се пречупи.
Прас! Да, това беше сърцето му. Отново.
Приглади копринената коса зад ухото й и погали изящната му извивка. Всичко в нея беше малко и меко и той обичаше всеки женствен сантиметър по тялото й.