— Познавала си най-добрата част от него. Пазеше я за теб.
— Но това е лъжа, не разбираш ли? — запротестира тя. — Познаването на един човек не означава да виждаш само добрата му страна, трябва също да знаеш и всички мрачни, ужасяващи неща за него.
Добре, но понякога мрачните и ужасяващи неща са прекалено мрачни и твърде ужасяващи.
— Какво искаш да ти кажа, Али?
— Не знам. — Въздъхна разочаровано. — Бих искала да ми кажеш как сладкият ми лъчезарен брат стигна до това, което правеше. Искам да ми кажеш, че го е направил, защото някой е трябвало да го стори и той сам е пожелал да го извърши. Искам да ми кажеш, че не е приел тази работа само защото е бил пристрастен към адреналина или е станал садист. Искам да ми кажеш… Боже, и аз не знам. Кажи ми нещо. Каквото и да е.
Проклет да е Григ! Вместо да направи именно това — да се довери на някого, той бе държал устата си затворена през цялото време точно както бе правил и Нейт.
Младият мъж си пое дълбоко дъх.
— Григ не беше нито адреналинов наркоман, нито садист. Той беше войник и патриот. Мъж на честта и почтеността. Ти го каза съвсем точно. Ако ние не поемехме дадена работа, някой друг щеше да я свърши. Може би дори някой, който е садист. Границата между мрака и истинското зло е много тънка. Давахме най-доброто от себе си, за да не я пресечем никога, макар че веднъж го направихме неволно. Това беше причината да напуснем службите и да отидем да работим за Шефа.
Али се надигна на лакът и го погледна в лицето с толкова мило одобрение. Каквото и да й кажеше, тя никога нямаше да си помисли нещо лошо за него.
Човече, само ако знаеше…
— Какво се случи? — прошепна, гледайки го право в очите.
Какво се случи? Бяха убили невинен човек, ето какво се случи.
— Когато правиш разузнаване с цел — започна да обяснява, и затвори очи, за да не гледа лицето й, докато разказва тъжната история. След онова, което бяха преживели през последните няколко часа, нямаше да понесе да види разочарование или недоверие, изписано на хубавото й лице, — може да наблюдаваш човека в продължение на дни, седмици, понякога дори месеци. Да го гледаш как пие кафе сутрин, как ходи до тоалетната, как прави любов с жена си, целува децата си. Той става все по-малко мишена и се превръща в човек. Много е лесно да натиснеш спусъка по мишената на стрелбището, но е много по-трудно, когато е жив човек. — Да, дори и след трудното, безпощадно обучение в морската пехота беше плакал като шибано бебе след първото си убийство. Спомни си как Григ го беше прегърнал утешително през рамо и тихо и методично бе изброил престъпленията на мъжа, когото беше убил. Накрая сълзите му бяха пресъхнали и той никога повече не плака заради друга цел… До случая в Москва. — Двамата с Григ се опитвахме винаги да правим собствено проучване за нашите мишени — продължи, като избута болезнения спомен за онзи първи път в най-далечното ъгълче на съзнанието си. — Искахме да бъдем сигурни, че мъжете, на чийто живот слагаме край, са си го заслужили. Че сме направили услуга на света, като сме затрили именно този човек.
— Можели сте да правите това? Не просто да получавате заповеди и да ги изпълнявате?
— Ако бяхме редови войници в пехотата, щеше да бъде точно така. Но нас ни изтеглиха директно от училището за снайперисти и ни зачислиха към специалните части. Това промени всичко. При спецоперациите имахме много повече свобода, много по-големи възможности за маневриране. Беше ни позволено да отделяме голяма част от времето за собствено разузнаване.
Али поклати глава, очите й блестяха, пълни със сълзи.
— Никога не съм знаела това. Григ нищо не ми казваше.
Нейт хвана брадичката й между палеца и показалеца си и я принуди да го погледне.
— Той не можеше, Али. — Толкова е просто.
Тя се взря в очите му и прочете истината в тях.
— Тогава значи ти и Григ сте сформирали екип за изпълнение на мокри поръчки на американското правителство.
— Не бяхме само ние — отвърна той, спомняйки си всички онези мъже, които бяха преминали през училището за снайперисти заедно с него и Григ, изтеглени също като тях от единиците им, за да бъдат вкарани в много по-секретни и много мръсни мисии на спецслужбите. — Имаше много мъже, които вършеха тази тежка работа. Те виждаха в сънищата си лицата на убитите хора, знаейки, че никога няма да бъдат напълно свободни и винаги ще помнят изражението в очите на своята мишена в последния й миг.