— Не е тайна, просто това не е твоя работа. — Опита се да улови устата й, за да я разсее, но тя избягна търсещите му устни.
— Някой ден ще го изкопча от теб — обеща тя с онази закачлива усмивка, която обичаше толкова много.
Нейт изръмжа и реши да се измъкне, като я захапе за рамото.
— Това никога няма да се случи.
— Защо хората винаги ме подценяват? — Али въздъхна и наклони глава на една страна, за да му даде по-добър достъп до шията си, където Нейт бързо беше открил, че обича да я близват. И не я разочарова. — Само защото съм дребна, те си мислят, че съм слаб противник, но аз имам нещо… Ммм.
— Нещо ммм?
— Не. — Тя се изкикоти. Зърната й се потъркваха в гърдите му и това отвлече вниманието му. Устните му се отправиха бавно към тях. — Само ммм. Като… ммм, не спирай, ммм продължавай.
— Аха. — Обърна я по гръб така, че да може да вземе едно от сладките розови връхчета в устата си. Засмука го с устни и се заслуша в уникалния стон, излизащ дълбоко от гърлото й, стон, който само Али издаваше. Този вопъл беше изпълнен със сладък копнеж. Звук, който го възбуждаше толкова силно, че беше цяло чудо как пенисът му още не се е взривил. Издаваше този звук всеки път, когато я отведеше до онази невидима линия, от която нямаше връщане назад, а след това изпращаше всяка капка кръв от главата направо в слабините му.
— Нейт? — попита, като прекара пръсти през косата му и го притисна силно до гърдите си.
— Хмм?
— Може ли този път да бъда отгоре?
Зърното й се изплъзна от устата му.
— Сладурче — изрече той, докато се придвижваше с палави целувки към другата й гърда, — можеш да правиш каквото си пожелаеш.
— Дори и да те яздя бавно в продължение на цял час?
Мили Боже. Беше го казвал и преди… тази жена щеше да го убие.
— Ще направя всичко възможно, за да те удовлетворя. — Гласът му беше дрезгав, сякаш бе минал през блендер.
— Ммм, ти си толкова добър. — Тя се изкикоти и покри с горещи целувки челюстта и шията му, докато меките й ръце се плъзгаха по гърдите му.
Сумтенето му се превърна в стон, когато влажната й уста покри лявото му зърно и езикът й се задвижи еротично — напред и назад, подобно като на змия.
— Много съм далеч от представата за добър — успя да промълви, макар че речта му се отдаваше все по-трудно предвид дръзките й ласки.
И най-смелите му фантазии не се доближаваха до реалността с Али. Тя харесваше секса, наслаждаваше му се и се стремеше към освобождаването с непоколебима решителност — неща, обикновено присъщи на мъжките екземпляри. Но също така величаеше и тялото му, постоянно прокарваше ръце по него в нежни ласки, устата й не спираше през цялото време: целувки, близвания, леко хапане, като се стремеше той да получи толкова удоволствие, колкото и тя.
— О, да, добър си. — Прокара зъби по загорялата му кожа, в резултат на което всяка клетка в тялото му започна да вибрира. — Добър и мускулест. — И за да го докаже, заби леко зъби в десния му гръден мускул. Той изстена и притисна глава във възглавницата. — Добър и чувствителен. — Духна срещу зърното му и то щръкна, доволно от вниманието. Тя се усмихна и го всмукна в устата си. После промъкна ръка между телата им и стисна еректиралия му член в меката си длан. — Добър и огромен. — Младата жена се засмя, когато той си пое накъсано въздух. — Но това, което ми харесва най-много, е — тя се надигна от гърдите му и намести мъжествеността му срещу себе си, — че си добър и толкова великолепно твърд. — И се плъзна надолу по дължината му с едно бавно, възхитително, елегантно движение, което замая главата му.
Твърд не описваше достатъчно точно степента на ерекцията му. Твърдо беше дървото, твърд беше камъкът, а той беше толкова корав, че дори котешки нокти не биха могли да го одраскат.
Костваше му известно усилие да отвори очи, но когато вдигна поглед към нея, реши, че напълно си е заслужавало, защото тя приличаше на палав, паднал ангел. Златната й коса беше разрошена и объркана, бузите й блестяха, устните й — розови и подути — се усмихваха леко. И този проклет червен камък в пъпа й примигваше, отразявайки светлината от нощните лампи, което го подлудяваше напълно.
Помисли си, че по-добре от това не може да стане. И тогава тя започна да се движи. Бавно, с вълнообразно извиване на хълбоците, което веднага стегна топките му, и той разбра, че може да стане и адски много по-добре.