О, човече, никога нямаше да го направи. Освобождаването вече кипеше в основата на гръбнака и ниско в слабините му. Беше й обещал шестдесет минути, но щеше да бъде щастлив, ако можеше да задържи и шестдесет секунди при начина, по който тя се движеше върху него.
За да я отклони от намерението й и с идеята, че е по-добре да я накара да ускори движението си, иначе щеше да остане силно разочарована, Нейт сложи ръка върху нежната извивка ниско на корема й, плъзна мазолестия си палец в нейната женственост и намери топлия възел от нерви, който определено щеше да я накара да полети.
Започна бавно да кръжи, да притиска и пак да кръжи и наблюдаваше омагьосан как по гърдите й плъзна червенина и се разпространи нагоре към гърлото й.
С отметната назад глава, тялото й се изви в грациозна, женствена дъга, а самата тя се подпря на краката му, точно над коленете, и се отдаде на дива езда.
Той можеше само да се възхищава на чудото, което беше Али.
Първият оргазъм мина през нея бавно и топло като летен дъжд. Звукът на името му излезе като въздишка между устните й и беше най-сладката музика, която бе чувал.
И изведнъж единствената мисъл в главата му беше да я вкуси. Сега.
Обхвана тънкото й кръстче, вдигна я от себе си и я нагласи срещу лицето си, треперещите й бедра се отпуснаха покрай ушите му.
— Нейт! — изписка тя.
— Шшт. Ти каза, че ще ме яздиш в продължение на час, но не уточни какъв вид ще е ездата.
— Но…
— Никакво но — прекъсна протеста й, подхвана дупето й и наклони таза й леко напред. — Просто се отпусни и се наслаждавай.
Скоро тя стенеше и поклащаше бедра безпомощно. Когато улови горещото възелче на клитора й между устните си и го шибна няколко пъти с върха на езика си, дупето й се стегна в дланите му, преди тя да се притисне в него и тихо да промълви:
— Нейт!
Да, скъпа, аз съм Нейт, помисли си с дълбоко мъжко задоволство. Аз съм Нейт, който ти дава това диво удоволствие. Аз съм Нейт, който те кара да се топиш.
И тя се разтопи — сладко женствено разтапяне.
Когато и последните тръпки на оргазма преминаха през нея, тя се избута назад, прехапа долната си устна между зъбите си и му се усмихна.
Охо! Отново този поглед.
Преди да успее да възрази, тя се плъзна назад, възседна бедрата му и се наниза на него с едно мощно движение, което го накара да забие пръсти в меката плът на хълбоците й. Али се наведе напред, подпря длани върху матрака над раменете му и потопи езика си в устата му.
— Ммм, вкусът ми върху теб е прекрасен — измърка тя и той нямаше как да не се съгласи от все сърце с нея. — И твоят вкус върху мен ще бъде също така чудесен. — Той изстена при мисълта как тя го засмуква в топлата си, влажна уста. — Но сега имам нещо по-различно наум.
Захапа го за последен път за устните, след което се изправи върху гърдите му и той видя пакостливите палави пламъчета в сънените й очи. Тогава се пресегна зад гърба си, взе в шепа болезнените му топки и завъртя ханша си напред и назад, толкова енергично, че думата удоволствие придоби ново значение.
Той изръмжа, стисна челюсти достатъчно силно, за да стрие и камък, и се отдаде на ездата.
Глава 16
— Генерал Фулър е разговарял току-що по телефона с полицията в Джаксънвил. ФБР е поело случая с убития в двора на Морганови. Бюрото ще разпространи версията, че това е удар на мафията — информира Франк Ози, докато се подпираше от същата страна на касата на вратата, на която шест часа по-рано се беше облягала Беки.
— Хмм… — Франк поклати глава, въртейки разсеяно бойния си нож върху писалището. Това беше лош навик, от който лакът на едно място в непосредствена близост до подложката, върху която винаги поставяше чашата си с кафе, вече се беше изстъргал. Което всъщност правеше подложката напълно излишна, предвид факта, че не бе необходимо да се защитава надраната вече повърхност. — Поне ФБР все още става за нещо. Някаква идея кой е бил човекът?
— Все още не. В момента проверяват пръстовите му отпечатъци. Веднага щом узнаят нещо, ще се свържат с генерала, а той ще се обади на нас. — Младежът наклони леко глава и колебливо пристъпи в кабинета. После се залюля напред-назад на пети, изглеждайки така, сякаш ще се пръсне.
— Изплюй камъчето — изръмжа Франк, завъртя отново ножа и се взря в отблясъците от светлината на лампата върху дългото острие.