Когато най-сетне успя да се изправи, избърса с опакото на ръката устата си, и… — Здравей! — Каква красива гледка се разкри пред сълзящите му, кървясали очи?! Ножът му стърчеше от старата врата, а смъртоносното острие беше преминало през нея.
Е, понякога се случват чудеса, помисли си Нейт.
Сграбчи дръжката на ножа, извади го и изследва дървото.
Сухо гниене.
— Добре, Григ — прошепна и направи крачка назад на треперещите си крака. — Идвам, приятелю. — Заби пръсти в пясъка, за да има опора и се хвърли с всичка сила напред, удряйки с рамо вратата.
Мътните да го вземат! Усети как няколко ребра сдадоха багажа.
За щастие, не само те сдадоха багажа. От силния удар дървото се беше разцепило до пантите и сега там имаше доста голяма пукнатина.
Придържаше потрошения си гръден кош, докато започна да диша, без да иска да умре, след което се смръщи, отстъпи крачка назад, за да се засили, и отново се хвърли към вратата.
Бам! Цялата шибана изгнила дървесина излетя от пантите и Нейт се приземи с трясък в коридора. Изобщо не изчака да си поеме въздух — страхуваше се, че някое от счупените му ребра може да пробие с гръм и трясък белия му дроб. Изправи се, без да обръща внимание на болката и виенето на свят, изтича към съседната стая и бързо превъртя ключа. Когато се втурна вътре, залитна шокиран и застина отвратен.
О, Боже! Григ!
Едва не падна на колене.
Преглътна, клатейки глава, и отказа да повярва на онова, което сърцето му казваше… Отказа да повярва в истината — че е твърде късно — и се повлече напред.
Григ беше проснат върху грубо издялана маса и завързан към нея с разперени крайници. Навсякъде имаше кръв.
Твърде много кръв и…
Нейт се обърна и повърна, след като се бе приближил достатъчно, за да види огромната рана в хлътналия корем на Григ и голямата купчина кървави черва, увити около една дълга пръчка, лежаща до восъчнобялото тяло на партньора му.
— Григ, братко мой! — Плачейки, Нейт избърса повърнатото от устата му и положи мръсната си, трепереща ръка върху спечената от кръв коса на приятеля си. — Боже мой, какво са направили с теб?!
Не очакваше отговор. Под всичката тази кръв Григ беше мъртвешки блед, прекалено тих и твърде… изкормен, така че когато смъртно раненият мъж се прокашля слабо, Нейт залитна назад от изненада.
— Господи! Боже мой! — Обиколи масата и с помощта на ножа си преряза въжетата около китките и глезените му. — Дръж се, приятелю! Ще те изведа от тук.
— Ъхе … ме — изклокочи Григ и Нейт закуцука към единия край на масата. Сгуши красивото лице на Григ между мръсните си длани и се взря в замъглените от болка очи на най-добрия си приятел.
— Какво, приятелю? Какво каза?
— Ъхе … ме… — избълбука Григ отново. Гъста кръв потече от единия ъгъл на пресъхналите му, напукани устни.
Нейт потисна риданието си и се принуди да се хване здраво за масата, за да не се свие на кълбо и да умре на момента.
Бяха отрязали езика му като наказание за всички мръсни имена, които Григ беше крещял по тях, докато го измъчваха. Копелетата му бяха отрязали езика!!!
Нейт поклати глава. Солени сълзи закапаха върху изкривеното от болка лице на партньора му и се оцветяваха в розово, заради спечената кръв…
— Не, приятелю. Ще те изведа от тук. Ще се справим.
Григ отривисто поклати глава и Нейт не можа да се сдържи повече. Зарида неудържимо, наведе се надолу и притисна трескавото си чело в твърде хладното чело на Григ.
И двамата знаеха резултата. Едно на нула за тангосите.
Григ никога повече няма да види тази мръсна колиба от външната страна. Дори ако успее някак да намери сили в пребитото си, наранено тяло, за да го носи на гръб, и дори да измисли как да се справи с тази голяма купчина гниещи черва, нямаше начин приятелят му да оцелее при подобни действия.
Господи, Боже мой, в небесата!
— Моа … ъхе ме…
— Боже, Григ! — Нейт плачеше толкова силно, че едва можеше да говори. — Н-не мооога. Н-не мога д-да го направя.