Выбрать главу

— Моа…

Нейт обви ръце около шията на Григ, разтърсван от сърцераздирателни ридания и силна кашлица. Счупените ребра го боляха адски, но той не можеше да овладее мъката си просто така. Не можеше да направи това. Не можеше да убие Григ. Не би могъл да живее с това, ако…

Григ изстена — звук на невъобразима болка — и Нейт изведнъж разбра…

Отдръпна се. Пое тежко и болезнено въздух, защото очите на Григ… Мили Боже, очите му бяха помътнели от нечовешката болка, но не би могъл да сбърка ужасяващата молба, изписана в тях. Молба към приятеля му да го избави от мъките.

Нейт си позволи един отчаян вик на неописуемо страдание и безсилен гняв, после преглътна и избърса лепкавите кървави сълзи от лицето си. Погледна надолу към партньора си, към своя най-добър приятел, подсмръкна и бавно кимна.

Григ затвори за кратко подутите си, кървясали очи. Когато отново ги отвори, отчаяната молба в тях бе заменена с горчиво примирение… и благодарност.

Господи, прости ми, помоли се Нейт и застана до ръба на масата. Обхвана главата на Григ с трепереща ръка и опря острия, смъртоносен връх на ножа в основата на черепа му.

— Обичам те, кучи сине! — прошепна Призрака, задавяйки се с кръв и сополи и от неописуемия ужас от всичко това.

Григ се усмихна.

В този миг, докато тази последна усмивката красеше лицето на приятеля му, Нейт плъзна стоманеното острие между черепа и първия прешлен и прекъсна гръбначния мозък на Григ и… Всичко приключи.

Нейт отметна глава назад и изрева.

* * *

Велики Боже!

— Нейт! — Али сграбчи широките му рамене и здраво го разтърси. Тъмната му глава отскочи от плоската възглавница. — Нейт! Събуди се, за бога! — Никога през живота си не бе чувала по-страшен звук от този, изтръгнал се от гърлото му. Дори писъците на майка й в онзи ужасен ден, когато научиха за смъртта на Григ, не можеха да се сравнят с ужасяващия, сърцераздирателен вик на мъжа до нея. Звучеше като яростен, безпомощен зов на умиращо животно, примесен с рева на ядосан дракон и безутешната скръб на стотици животи.

След това стенанието спря, сякаш някой беше дръпнал шалтера.

Слава богу!

— Сънуваше — успокои го тя, поемайки си трудно въздух. Чувстваше се замаяна, но сега не беше време да се задъхва.

Той отвори черните си очи и се вторачи в лицето й. За един кратък миг изглежда не я позна.

— Това е само сън, Нейт — повтори Али, като се опитваше да успокои едновременно и него, и себе си.

По дяволите!

Нейт преглътна. Адамовата ябълка бавно се раздвижи под загорялата кожа на гърлото му, докато пулсът му биеше толкова силно, че й се стори, че може да го чуе. Ноздрите му се разшириха и за един кратък миг съзря в очите му пълно отчаяние… и неудържима болка. После той се извърна и скри страданието си от нея, сякаш то бе нещо, от което трябваше да се срамува. Вдигна завивката с глупавите щамповани риболовни блесни към лицето си и избърса сълзите толкова рязко, че би могъл да свали горния слой на кожата си, но това му действие беше напълно безсмислено, тъй като тя вече ги беше видяла. Тези покъртителни сълзи…

Боеше се, че ще ги вижда до края на живота си, заедно с ужасната, тъмна емоция, която бе зърнала в очите му в първите няколко секунди, след като се събуди.

— Ъъъ… Искаш ли да поговорим за това? — попита младата жена, когато Нейт отново се появи изпод завивката.

— Не! — Завъртя рязко глава настрани и отказа да я погледне.

— Добре. — Али въздъхна и плахо обгърна с ръце раменете му. За утеха. Не успя да го обгърне целия, но се обви около него и се притисна с всичка сила до тялото му. Пъхна глава под брадичката му, постави буза върху широките му, топли гърди и се заслуша във влудяващия ритъм на сърцето му, което препускаше почти неконтролируемо.

Проклятие! И нейното правеше същото. Никога през живота си не е била толкова уплашена, както когато ужасният вик на Нейт я изтръгна от дълбокия, спокоен сън.

По дяволите! По дяволите! По дяволите!

Трябва да е било спомен от мъченията. Нали?

Или може би не. Нейт беше преминал през толкова много трудности, беше виждал толкова много ужасни неща, които тя не би могла дори да си представи, че вероятно бе напълно невъзможно да проумее какви отвратителни демони го дебнат, докато е уязвим и спи дълбоко.