Френч леко промени положението на тялото си, тъй като краката му започваха да изтръпват. Вече два часа стоеше приклекнал на гредата, без да изпуска шлюза от погледа си. Освен това трябваше да внимава със скафандъра. Тук, в Мъртвата зона, цареше почти безтегловност, но екипировката бе стара, лепенките от многобройните поправки по скафандъра ставаха трошливи и затова бе по-добре да не се претоварват излишно. Колко ли от тези, които не се завърнаха от това място, бяха намерили смъртта си не в мрежите на паяците, а поради нарушаване на херметичността на скафандъра? Ако би имал възможност за избор, вероятно би избрал този вид смърт, въпреки че тя се смяташе за особено мъчителна — най-напред кожата се превръща в лед, става твърда и крехка и се пръска като стъкло, след това тялото мъчително бавно експлодира отвътре.
Френч вече си представяше осми или девети вид смърт, която би могла да го сполети, когато усети някакви леки вибрации. Той моментално пропъди мрачните мисли, с които убиваше времето, обгърна по-плътно гредата и погледна надолу към шлюза. Той започна да се отваря.
Сърцето на Френч заудря лудо, ръцете му в грубите ръкавици се овлажниха от пот. Отворът в средата на огромната ирисова диафрагма ставаше все по-голям и това само усилваше безпокойството му. Не можеше да си позволи да проучи спокойно обстановката и да изчака, докато настъпи благоприятна възможност. Вече бе изгубил прекалено много време. По дяволите! Ако искаше да проникне в гнездото, трябваше да го направи сега, независимо дали в шлюза го чакаше един-единствен паяк или цяла армия от тях.
От отвора се показа мършав космат крак и опипа пространството навън. Нервите на Френч бяха напрегнати до крайност. Като че ли стотици подобни, но мънички паяци запълзяха по гърба му, и това усещане за миг заплаши да надделее над здравия разум. Поне този път успя да се справи със собствения си страх. Тук бе в безопасност. Докато стоеше неподвижен на гредата, не го заплашваше нищо.
За съжаление, предстоеше му да изпълни задачата си и не можеше да остане повече тук…
След първия крак от шлюза се подаде втори, трети, четвърти, накрая се измъкна уродливото тяло на паяка, Френч с усилие потисна въздишката си, когато видя как оттам изпълзя едно от противните шесткраки чудовища. Очевидно несполуките продължаваха да го преследват — малко след първия паяк от шлюза изпълзя втори, после трети, четвърти, пети. Под тънката блестяща материя на облеклото им не личаха много подробности, но Френч бе почти сигурен, че носеха оръжие.
Колоната на черните чудовища запълзя бавно надолу по една пропукана греда, към неизследваните дълбини на Мъртвата зона, където паяците вършеха своята обичайна работа, Френч забеляза, че шлюзът започна бавно да се затваря. Преброи мислено до пет, отблъсна се и се плъзна с широко разперени ръце към отвора в диафрагмата. Летеше с перфектна стойка на тялото, това можеше сам да прецени, но имитациите на ръце, прикачени от двете страни на скафандъра, трептяха неконтролирано. Тези идиоти от Убежището изобретяваха какви ли не невероятни чудатости, но не бяха успели да се справят с простата механика за управлението на допълнителните ръце! Трябваше да каже няколко думи на Стария по този въпрос, щом се завърнеше.
Ако се завърнеше.
Само с миг бе закъснял за скока и сега отчаяно се бореше да премине през отвора, преди да бъде прерязан на две от металните пластини на ирисовата диафрагма, които бързо се свиваха. Краката му задраха грубо в метала и той усети как се разкъсва защитната прозрачна обвивка на скафандъра. Такива повреди бяха обичайни. Въпреки това той приклекна в ъгъла на шлюзовата камера и пожертва цели три скъпоценни минути, през които измъкна бързодействащото лепило от джоба си и старателно отстрани повредата. Паяците не бяха глупави. А дори и да бяха, щяха да бъдат най-малкото обезпокоени, ако видеха техен събрат да се завръща с разкъсан скафандър от Мъртвата зона…
След като възстанови в приемлив вид маскировката си, той се изправи, излезе приведен от шлюзовата камера и се огледа.
Беше сам. Добре. В тази част на гнездото рядко се срещаха паяци, те обикновено винаги бързаха и не обръщаха внимание на своите събратя по раса. Навътре в гнездото нещата бяха различни.