Трептенето в трансмитера се засили, мракът се сгъсти отново и прие формата на две различни по ръст тела. Пред невярващите очи на Черити от трансмитера изскочиха Скудър и Гурк. Скудър пристъпи непохватно и вдигна пушката си, едва тогава осъзна ситуацията и замръзна на място с вик на изненада, в същото време Гурк падна настрани, като ударен от гръм, и остана да лежи безжизнен на земята.
— Велики боже! — прошепна Черити. — Какво е това?
— Трансмитерът! — изкрещя внезапно Гурк. Той подскочи и започна да жестикулира бясно. — Скудър! Изключи го! Изключи проклетия апарат!
Скудър се втренчи в него, после в безжизнената дребна фигурка с несъразмерно едра глава, после отново него. Не се помръдна, но лицето му изгуби цвета си и ръцете му започнаха да треперят.
— Изключи го! — крещеше Гурк с пронизителен фалцет.
Скудър остана на място, сега вперил поглед в Черити и в мъртвото тяло в краката му, което имаше неговото собствено лице.
Гурк се втурна със смешни подскоци нагоре по стълбата, като насмалко не се препъна в Стоун, който противно на първоначалното впечатление на Черити, бе още жив, но безуспешно се опитваше да се измъкне изпод неподвижното тяло на Лестър. Той вероятно бе влуден и от гледката на собствения си труп, само на половин метър от него.
Гурк го заобиколи, блъсна встрани Скудър, който стоеше все още вцепенен, с израз на недоумение, и удари с все сила с юмрук бутоните на пулта за управление на трансмитера. Чу се пращене, Гурк нададе вик на болка и отскочи назад, но малката жълта лампа на пулта, която показваше, че апаратът е в готовност за работа, изгасна. Миг по-късно затихна и бръмченето откъм трансмитера.
— Какво… става тук? — прошепна Скудър. Той се завъртя в полукръг, отново замръзна на мястото си и сведе поглед към двете тела на пода непосредствено пред него. Лицето на мъжа не можеше да се разпознае, освен това в смъртта си той го бе закрил с двете си ръце. Но когато Скудър видя стройната женска фигура, рухнала върху него, потръпна и отскочи сепнато назад. Устните му помръднаха, но Черити не чу нито звук.
Тя се изправи бавно, прекрачи през тялото, която бе издъхнало в ръцете й само преди минута, и се приближи, несигурно и треперейки, към стълбата. Стоун най-после бе успял да се измъкне изпод товара на безжизненото тяло на Лестър, но стоеше полуизправен, вцепенен от гледката пред очите му.
— Какво е това? — прошепна Скудър. Гласът му бе почти като стон. — Къде… къде сме?
— Не знам — отвърна Черити. — Може би трябва по-скоро да питаш кои сме.
Скудър преглътна няколко пъти. Потърси подходящи думи, но не ги намери, после се обърна рязко към Гурк, който беше още пред трансмитера и притискаше ръката си към тялото. Кокалчетата на пръстите му бяха разкървавени от удара върху бутоните.
— Гурк! — изпъшка Скудър. — Какво става тук?
— Не знам — отговори Гурк. — Аз…
Думите му преминаха във вик на ужас, когато Скудър се озова с един скок при него, сграбчи го за яката и го вдигна високо. Гурк започна да крещи и размахва крака във въздуха, но Скудър не му обърна внимание, а го раздруса силно и изкрещя:
— Кажи ни най-после истината, проклет дребосък! Или ще те напердаша, за да я кажеш!
Гурк го заудря бясно по ръцете и лицето.
— Казвам ти истината! — изкрещя той с тон, който правеше всяка лъжа невъзможна. — Не знам!
Скудър го задържа във въздуха с една ръка и сви юмрука на другата, но Черити го възпря.
— Пусни го, Скудър — каза тя. — Той говори истината.
За секунда Скудър я изгледа почти злобно, но гневът му премина бързо, както бе дошъл. Спусна нервно дребосъка на земята и се завъртя в кръг.
— Но това… това е…
— Причината е в трансмитера — каза Черити. Тя погледна със страхопочитание триметровия сребрист метален кръг, който отново бе напълно празен, и се обърна към Гурк:
— Така е, нали?
Гурк вдигна рамене и отстъпи бързо крачка назад, когато Скудър го погледна от височината на ръста си.
— Мисля, че да — отговори Гурк уклончиво. — Но не съм сигурен. Не ми се е случвало такова нещо досега.
— Значи все пак знаеш нещо — изръмжа Скудър гневно.
— Аз знам много — отвърна Гурк дръзко. — Нали това не е забранено?
Устоя упорито на погледа на Скудър в продължение на секунда, после се обърна и също погледна към трансмитера.
— Винаги съм смятал, че познавам тези неща — измърмори той. — Но изглежда съм се лъгал.