— Това е безумие — прошепна Скудър. — Това… това не може да бъде.
Той посочи с разтреперани ръце човешките тела по стълбата и долу в залата:
— Това и това съм аз. И ти, Черити. И Гурк и…
— Не — прекъсна го Черити рязко. — Това не сме ние, Скудър. Те само изглеждат като нас. Това са копия, наши двойници.
Това не бе истина. Това бяха само думи, думи, които тя изричаше, само за да не загуби напълно разсъдъка си. Мъжът с пребледнялото от ужас лице пред нея бе умрял преди минута в собствените й ръце и той беше Скудър, никакво копие, никакъв двойник, никаква илюзия. Разумът й капитулира пред задачата да разбере какво ставаше тук.
— Вижте — каза Гурк неочаквано, — забелязвате ли нещо?
Черити се обърна към него. Погледът на присвитите, тъмни очи на Гурк обхождаше внимателно залата.
— Какво? — попита Черити.
Гурк посочи последователно безжизнените тела.
— Четири пъти Черити. Четири пъти Стоун и четири индиански вожда, и четири… — той сви лицето си в гримаса и потръпна. — Абн Ел Гурк. Но само три Лестър.
Черити трябваше да положи усилие, за да огледа телата едно след друго. Действително всички бяха в четири и то мъртви екземпляра. Всички, с изключение на Лестър. Тя откри само три трупа с неговото лице.
— Е, и?
Гурк вдигна рамене:
— Нищо. Само се питам дали това означава нещо.
— Може би той… е останал там вътре — каза Скудър и посочи, потръпвайки от ужас, пръстена на трансмитера.
Гурк поклати решително глава и каза:
— Не. Той излезе непосредствено след Черити и увлече със себе си Стоун. Нали, Дани? — Той се ухили срещу пребледнялото от ужас лице на Стоун и се обърна отново към Скудър: — Това нещо го е изкопирало точно толкова пъти колкото и нас. Но един липсва.
— Надявам се, не мислиш, че той е отговорен за това? — изплъзна се от устата на Черити.
— Не мисля абсолютно нищо — каза Гурк. — Но някой е направил нещо. И щом не съм аз, нито някой от вас, тогава…
Една жълта лампа започна да мига на пулта за управление на трансмитера зад гърба на Гурк. Той улови ужасения поглед на Черити и се обърна назад.
— О! — каза той. — Някой чука на вратата.
— Могат ли да включат трансмитера оттам? — запита Скудър угрижено.
Гурк отново вдигна рамене.
— Нямам понятие — каза той. Огледа се, търсейки нещо, после се наведе и взе оръжието от ръката на една мъртва Черити. Прицели се спокойно в бутоните за управление, натисна спусъка и пултът се превърна в нажежен до червено къс метал.
— Сега вече не — ухили се той и като се обърна към Скудър, продължи: — Въпреки това предлагам да напуснем това негостоприемно място и да си потърсим скривалище, където на спокойствие да се отдадем на страха си.
— Имаш ли понятие къде се намираме? — попита Скудър.
— Не — отвърна Гурк и поклати глава.
— Но аз да — каза Черити.
Както Скудър, така и дребосъкът я изгледаха с удивление.
— Аз… не съм съвсем сигурна — продължи Черити. Тя се завъртя в кръг и погледът й премина по опустошената зала. — Но съм била вече тук.
— Къде сме? — попита Скудър.
Черити не отговори веднага, а продължи да се оглежда колебливо.
— Дай ми още няколко минути — каза тя, — за да бъда сигурна.
— С удоволствие — каза Гурк. — Но не тук. Не знам повече от вас какво се е случило тук, но съм сигурен, че скоро ще дойде групата по чистотата, за да измие свинщината. Нямам никакво желание да бъда все още тук.
Черити не сметна тона му за особено уместен, но той говореше истината. Беше истинско чудо, че залата все още не гъмжеше от войници. Това обаче нямаше да продължи дълго.
Тя се обърна към Стоун, с повелителен жест му даде да разбере, че трябва да остане между нея и Скудър, и се насочи към изхода.
Едва бе направила крачка, и с крайчеца на окото си зърна някаква сянка, сепна се и вдигна оръжието си, когато разпозна морон, който се изправяше между два машинни блока.
Моронът войник нададе вик на ужас и вдигна високо горната си двойка ръце. Изведнъж Гурк изкрещя:
— Не стреляйте! Този не е от тях!
Черити не стреля, но продължи да държи оръжието насочено към странната фигура и се приближи предпазливо към нея. Гурк имаше право, това не беше морон, поне не беше виждала такъв досега. На пръв и бегъл поглед той приличаше на насекомите, но бе твърде нисък на ръст, крайниците му бяха къси и дебели, и пропорциите на тялото бяха други.