— Да — промърмори Гурк мрачно. — Приблизително така си и мислех.
— Какво? — попита Скудър остро.
— Още не знам точно и аз самият — отговори дребосъкът. — Мисля обаче, че постепенно започвам да разбирам какво се е случило тук.
За пръв път Френч сам взе думата:
— Кои сте вие? — попита той. — Искам да кажа, вие… вие и другите. Кои сте вие? Откъде идвате?
— Казвам се Черити — отговори Черити, после последователно посочи останалите. — Това са Скудър, Стоун и Гурк. Ние сме от Ню Йорк.
Френч я изгледа по начин, който показваше, че тази дума не му говори нищо.
— От Земята — добави Черити.
Тя чу как Френч въздъхна изплашено и видя как очите му се разшириха още по-силно. Изведнъж цялото му тяло се затресе. После падна на колене, сключи ръце над главата си и простена.
— Знаех си — изрече със заекване. — Той беше прав. Той не ни е излъгал.
— Какво? — намеси се Гурк.
— Богове! — прошепна Френч. — Вие сте богове! Вие дойдохте! Истина е!
За момент Черити се почувства много безпомощна. После бавно приклекна, хвана младежа за раменете и бавно и нежно го изправи. През облеклото му чувстваше как той трепереше с цялото си тяло.
— Ние не сме богове — каза тя възможно най-меко. — Ние сме хора като тебе. Само че идваме от друго място.
Френч не отговори. Тя не се съмняваше, че изобщо не бе чул думите й, камо ли да ги разбере.
— Имай ни доверие — добави тя. — Няма да ти сторим нищо. Напротив.
Гурк се окашля престорено.
— Защо не го отложиш за по-късно? — каза той. — Трябва да изчезваме. Когато излезем оттук и бъдем в безопасност, ще можете на спокойствие да се обожествявате.
Черити му хвърли гневен поглед и го накара да замлъкне. Но не можеше да отрече, че дребосъкът имаше право. Пусна раменете на Френч, прибра оръжието си и кимна към вратата:
— Добре — каза тя. — Мисля, че знам как да излезем оттук. Можеш ли да ни заведеш до мястото, където живеят твоите хора?
Въпросът бе отправен към Френч. Младежът преглътна нервно няколко пъти и направи някакво движение, което Черити с малко повече въображение прие за кимване.
— Да — каза той. — Знам пътя. Но не можете да минете оттам. Паяците ще ви познаят и ще ви убият. Освен това нямате костюми, ще се задушите в Мъртвата зона.
— Достатъчно е само да ни покажеш пътя — каза Черити. — Ние ще се погрижим за всичко останало. Заведи ни при своите хора.
— Да — добави Гурк мрачно и се обърна още веднъж назад, за да погледне разрушения пръстен на трансмитера. — А после ще потърсим Лестър, или както и да е името му. Горя от нетърпение да му задам куп въпроси.
Какви опасности и загадки очакват по-нататък Черити и нейните спътници, ще узнаете в седма книга от поредица Черити: Черната крепост.