Както предрече Морган, Порто Бело беше неподготвен за атаката.
Флотилията ни от лодки се раздели на три части. Централната беше под командването на самия Морган. Капитан Нежни беше определен да атакува неприятелските стени отдясно със седем лодки, а Скарфас — отляво.
Бавно се приближихме към брега. Всичко беше тихо. Лодките бяха привързани и буканиерите предпазливо слязоха на брега, оставяйки във всяка лодка по човек — да я пази. Леките крепостни стълби, които бяха направени предния ден, бяха занесени в подножието на външната стена, за да бъдат готови при първата команда.
Морган даде малко време, за да могат другите групи да заемат позициите си. Докато чакахме сигнала за атака, той разпредели хората по дузини покрай стената, като остави по няколко метра между всяка група. Сигналът трябваше да бъде даден с тръба, но отляво изгърмя пушка, което показа, че някой часови е бдял добре.
Вече нямаше нужда от тръба. С диви викове, които трябваше да вдъхнат ужас в сърцата на испанците, стълбите бяха подпрени до стените и буканиерите запълзяха по тях. В нашата група Морган стигна пръв върха, надавайки страшен боен вик и размахвайки ножа си. След него беше Дикстън, после аз. Ние се озовахме сред испанците.
Първата атака беше лесна работа и буканиерите ликуваха, жадни за още кръв. Изненадата беше толкова голяма, че испанците не дадоха никакъв отпор. Някои се опитаха да ни се противопоставят, но бяха пометени. Други, по-малко храбри, започнаха да отстъпват към второто укрепление. Като видя това, Морган се спусна жадно след тях, надявайки се да завземе и втория форт, преди защитниците му да могат да се организират и да ни отблъснат.
Морган, с дванадесетте си последователи, преследваше испанците така ожесточено, че едва не беше обграден. Един испански големец, навярно началникът на крепостта, организираше отстъплението с рядко умение. Виждайки Морган и хората му така наблизо, той даде внезапна заповед. Войниците му се обърнаха кръгом, оръжието им се насочи срещу пас и един залп се изсипа върху ни.
— Залегни! — изрева Морган с гръмлив глас.
Ние инстинктивно се хвърлихме на земята и куршумите пропищяха във въздуха. Испанският водач, като не желаеше да избягаме така лесно, извади сабята си и викна на хората си да го последват. Но Морган беше в стихията си, когато станеше въпрос за голи острия. Той срещна яростно атаката на испанците и бързият му широк нож много скоро се справяше с неприятелските остриета. Отдясно на Морган беше Дикстън, размахваше голяма желязна пръчка, сякаш никога нямаше да се умори. Отляво Черния Джак с рев поваляше неприятелите. Останалите също се бореха отчаяно. Главатарят на испанците даде заповед да се присъединят към главната група, която продължаваше да отстъпва. Като се намери с толкова поддръжници, Морган се отказа от преследването и се върна при външната стена, за да види какво става там.
Имаше двама убити и няколко ранени.
Той бързо даде нареждане и постави в изпълнение плана, даден му от демоничния Нокър, както по-късно узнах. Докато триста буканиери бяха оставени въоръжени да пазят срещу внезапно нападение от страна на испанците, останалите бяха разделени на две групи. Едната се залови да прави широки стълби, по които да могат да се качват по четирима или петима души наведнъж. На другата беше заповядано да събере всички калугерки и калугери, паднали в наши ръце.
Аз се досетих за жестоките му намерения. Дикстън потвърди опасенията ми.
— Той ще постави тези нещастни хора начело на редиците ни. Ако испанците стрелят, ще избият собствените си жени и свещенослужители.
Как мразя да си спомням отвратителната работа, която последва. Свещениците и калугерките бяха строени пред буканиерите и насила заставени да вървят към стените на второто укрепление. След тях се носеха широките стълби, които щяха да бъдат поставени върху стените под прикритието на светите лица.
Испанските войници не посмяха да стрелят в хората си.
Началникът им се появи върху стената със знаме за мир.
— Е? — попита Морган, като пристъпи храбро напред. — Искате ли да се предадете?
— Никога — отвърна решително испанецът. — На командира на вашите войски ли говоря?
— Да.
— Мога ли да попитам какво правят тези свещеници и жени тук? Мога ли да ви помоля да ги оставите на безопасно място, за да можем да се бием?
Морган тръсна глава назад и се изсмя твърде горчиво.
— Имам причини за това, което върша, сеньоре. За да спася живота на буканиерите си, готов съм да пожертвам телата на тези жени и свещеници. Хайде, скрийте се, защото ще стреляме.
— Грехът да падне тогава върху вас — отвърна испанецът и изчезна.