Съпротивата беше сломена и буканиерите се разпръснаха, щастливи като ученици, да дирят като на игра скрити пленници. Намерените или биваха убивани веднага, или ги измъчваха, за да задоволят жестоките си страсти.
Опитах се да намеря Морган и да го помоля да не избиват безмилостно невинните испанци, но не можах да го открия. Той и няколко избрани от него хора бяха отишли да дирят съкровищата на града.
Помолих Дикстън да потърсим някой испанец, който може да ми каже нещо за баща ми. Пътят ни отведе до мястото, където беше станала експлозията.
Облегнати на купчина развалини, видяхме Нокър. Облечен в свещенически дрехи, той си пушеше спокойно.
— Нокър! — прошепнах на другаря си и се снишихме зад развалините на една стена, като не желаехме да имаме повече работа с предателя.
След малко видяхме двама буканиери да се приближават, вероятно дирейки още испанци. Като съзряха мнимия свещеник, те извикаха от радост и се забързаха. Може би бяха забравили изричните думи на Морган да не закачат никой свещеник, додето не го поздравят с думите „Смърт на испанците!“, на което трябваше да се отговори: „Мансвелт“. Те обаче не му казаха нищо и единият от тях го мушна с върха на сабята си, докато другият се готвеше да го разсече на две.
Нокър не се опита да им дава обяснения. Той протегна скритата в дрехата си ръка, в която държеше пищов, насочи го към оня, който го беше мушнал, и натисна спусъка. За момент помислих, че куршумът не беше улучил, защото човекът остана прав. Но скоро той се хвана за гърдите, залюля се тежко и падна по лице.
Другарят му с рев се хвърли да отмъсти. Острието на ятагана му се издигна и вече се спускаше. Свещеникът още не беше се помръднал. В последния момент Нокър се хвърли под ръката на другия, така че двамата застанаха гърди до гърди. Острието на един нож блесна на слънцето и вторият буканиер падна, преди да извика.
— Да си вървим — прошепна бързо Дикстън. — Това не е човек, а демон. Да се надяваме, че никога няма да бъде на служба при Морган. Господ знае какви жестокости ще измисли.
И ние тихо пропълзяхме настрана.
Последваха няколко дни на такава разпуснатост и пиянство в Порто Бело, които ме изпълват с отвращение, като си ги припомня. След като напълниха корабите си със събраните съкровища, буканиерите така му пуснаха края, че ден и нощ можеха да се намерят десетки мъртвопияни по средата на улиците на Порто Бело.
Защо Морган не контролираше хората си по-добре? Никой не можеше да отрече, че той е в състояние да ги спре. Мисля, че това той правеше нарочно, защото те щяха да се бият още по-ожесточено при втори подобен случай.
Но адмиралът беше твърде опитен командир, за да се изложи на риска да бъде изненадан от някой неприятел. През цялото време, докато бяхме в Порто Бело, той държеше голям брой от хората си трезви и под оръжие. Два галеона ден и нощ сновяха по хоризонта на стража. Морган не възнамеряваше да бъде излъган, както бяха излъгани испанците.
Аз още продължавах да бъда прислужник и често трябваше да служа на Нокър, който се ползваше с голяма почит от страна на адмирала. Този предател ми беше ужасно антипатичен, а и той ми отвръщаше със същата омраза. Почти веднага щом беше назначен за капитан на буканиерите, намери начин да ме обвини в мързел и да ме накаже с няколко удара с края на въжето. Тъкмо ми беше нанесъл силен удар по рамото, когато се появи Морган и гневно го застави да се махне. След това вече той никога не се опита да ме наказва физически, но навсякъде ме преследваше с грубостите си. Това, което ме нараняваше най-много, беше мисълта, че той настройва Морган против баща ми, а аз имах голяма вяра, че ще освободя баща си с помощта на адмирала.
Една вечер, както Джим свиреше леки песнички на още трезвите буканиери, при нас дойде човек, който беше бягал дълго време. Нозете му едва го държаха и той падна от изтощение. Всички се струпаха около него и започнаха да го свестяват. Алджи, който вече беше изгубил голяма част от женствеността си, натопи парцал във вода и започна да разтрива припадналия. Съвзел се от тези грижи, той се изправи на крака и попита за Морган:
— Бързо! Бързо! Испански сили идват насам от Панама.
Адмиралът пристигна при тази новина. Веднага бяха свикани всичките му офицери. На трезвите беше заповядано да прекъснат даването на повече вино. Вестителят съобщи, че испанската войска се състояла от около две до три хиляди добре въоръжени войници. Придвижвали се доста бавно поради мъчителния път. Хора бяха вече разпратени да съобщят на всички външни постове да се оттеглят бавно към Порто Бело.