— Той ще стори това заради теб, Артър… И помни, че загазих заради теб.
Нещастието на бедния човек ме разчувства, но се страхувах, че веднага щом стъпи на твърда земя, ще отиде при сър Томас Модифърд. Затова, преди да му обещая помощта си, поисках от Алджи да гарантира, че няма да ме издаде на генерал-губернатора.
— Но ако адмиралът откаже? — въздъхна тежко Алджи. — Това значи още едно пътешествие с тези… — и той не можа да намери думи как да ги нарече.
— Надявам се, че ще ти позволи — казах му утешително, — но ако не позволи, не се отчайвай. Ще ти помогна да спуснем малката лодка някоя нощ и ще можеш много лесно да отидеш до брега с нея.
Съжалявам, че бях внушил тази идея на Алджи, защото на другата сутрин, когато излязох на палубата, Дикстън ме посрещна с лоши новини. Алджи беше изчезнал и една лодка липсваше. Бях двойно изплашен. Първо, да не би да се е случило някое нещастие с Алджи, и второ — да не би да ме издаде на сър Томас.
Стоях като на тръни почти пялата сутрин, докато наблюдателят ни извести, че лодката на губернатора е тръгнала от брега. Морган ми поръча да изчистя и донеса най-добрата му униформа. Докато я обличаше, ми поръча да донеса вино и плодове. Извърших бързо всичко, понеже исках да изчезна, преди губернаторът да стъпи на кораба. И когато адмиралът се готвеше да ми даде още една поръчка, го помолих да ме извини.
— Защо, как е възможно това? — попита той учудено.
— Защото, сър, не желая губернаторът да знае, че съм на вашия кораб. Сигурно ще се опита да ви убеди да ме предадете отново на него.
Морган се изсмя високо.
— Ама че работа, момко, бях забравил, че ти избяга от губернатора. Уверявам те, че е приготвил дряновица за тебе, и не знам какво ще стане, ако те пипне пак. Но не се страхувай, няма да те пусна така лесно, момчето ми. Ей тука, пъхни се зад тази завеса. Тук сър Томас никога няма да се сети да те дири.
Сторих бързо това, което ме посъветва. Доста след като се бях скрил, един от хората дойде с известие, че губернаторът искал да види адмирала.
— Доведете го долу! — заповяда Морган и застана със скръстени ръце, очаквайки появяването на сър Томас Модифърд.
— Добро утро, сър — каза адмиралът, когато губернаторът влезе и вратата се затвори след него.
Сър Томас каза едно вежливо „добро утро“ и постави шапката и бастуна си върху масата, преди да направи някоя забележка.
— Изпратих известие вчера да ме посети — каза най-сетне той с недоволен тон.
— И аз изпратих отговор, че съм твърде изморен. Предполагам, че сте чули за успеха ни в Порто Бело. Една такава експедиция дава малко време на командира й да си почине.
— Тъкмо затова исках да ви видя. Кой ви е наредил да нападате Порто Бело? Вашата задача, сър, се ограничава само с пленяването на испански кораби, които бродят из тези води.
Морган почервеня силно и аз видях как грамадните му юмруци нервно се свиха зад гърба му.
— Това ли е вашата признателност? — попита гневно той. — Не идваше ли опасността за Ямайка от Порто Бело? Награда, не укори, трябва да ми дадете…
— Добре, така да бъде — каза губернаторът, който беше не по-малко ядосан, макар гласът му да звучеше спокойно. — Чувам, че сте задигнали голяма плячка от Порто Бело, да не споменавам и големия откуп, който сте взели, за да се оттеглите.
— Добре, сър, какво от това?
— Нищо, бих искал да зная само каква част от нея ще ми дадете за краля и за хазната на Англия.
— Защо, сър — каза Морган, — ние сме се споразумели. За да ни се отплати за услугите, английското правителство ни оставя да делим цялата плячка наравно помежду си.
— За плячката — може би, но нищо не се казва за откуп.
— Няма да споря — отвърна Морган. — Успокойте се. Правителството ви няма и да помирише парите. Защо ли? Защото вече са разделени между хората ми. А да вземеш обратно пари от буканиери, освен в кръчмата, е много опасно — все едно да вземеш от гладен лъв плячката му.
Сър Томас Модифърд си прехапа устните и едва успя да овладее гнева си. Морган беше предизвикан и искаше да продължи разправията.
— Моля, какво е следващото ви оплакване? — попита той. — Щом като съм направил добро на Англия, като превзех Порто Бело едва с четиристотин човека, естествено, очаквам няколко обвинения да се стоварят върху главата ми.
— Добре, адмирал Морган, щом искате, ето още едно обвинение. И понеже имам свидетел в този случай, може би ще пожелаете да присъства.
— Разбира се — отвърна Морган с пресилена учтивост.
При тези думи генерал-губернаторът пристъпи към вратата и я отвори, за да влезе… Алджи.