— Казвам се Мила и не предлагам нищо в замяна. Кажи ми къде е Сам.
Пит изплю кръв върху бара. Догади му се.
— На този свят няма нищо безплатно. — Наля си още джинийвър и го изпи.
— Болката е безплатна. — Мила вдигна малка черна палка, която се разтягаше колкото дължината на човешка ръка, и удари силно носа и устата на Пит. Той изкрещя от болка и чашата се строши в лицето му. Замахна слепешком към жената, но не я улучи. Тя прескочи бара и започна да го удря с прецизност, съперничеща на хирург между нерва и кръвоносния съд, водещ към болната тъкан. Пит почувства, че носът му се счупи на втория удар. Наведе се и се опита да хване дребното й тяло, но тя разби коляното му. Въздухът излезе от белите му дробове.
Тя стисна тестисите му и агония замени дишането му. След това жената удари с чело счупения му нос и Пит се простря на пода.
Кичур руса коса, изцапан с кръвта му, беше залепнал между очите й. Беше се задъхала.
— Не мърдай — заповяда Мила. — Не вдигай ръце. Не прави нищо, само дишай и слушай.
Пит се подчини.
— Знам какво си направил на жените в машинния цех прошепна тя. — Знам какъв си. В миналото ти щеше да бъдеш капитан на кораб с роби или нацистки комендант, който пребива до смърт работниците. Замесен си от същото развалено тесто. Много добре те познавам.
Пит стенеше и се гърчеше. Мисълта, че вече няма да се движи добре, прониза главата му наред с болката.
— Подът на бара е бетонен. Стените са звукоизолирани. Това не е случайно. — Мила прокара върха на сгъваемата палка по разбитото му коляно. — Ще ми кажеш каквото искам или ще те изнасиля с палката.
Смразяващ ужас сви сърцето му. Той я погледна и в проблясък видя на лицето й всички жени, които беше продал. Покрай рамото й съзря портрета на Червения принц и пръските боя по лицето му. Забеляза и пръските от собствената си кръв върху бара.
— Разбираш ли? — попита тя.
— Д-да.
— Къде е Сам?
Пит избъбри адреса на пивоварната и как се стига дотам. Мила придвижи палката към слабините му.
— Моля те, моля те…
— Млъкни. Ти не можеш да искаш милост. Това е човешко отношение, а ти си човек само като биологичен вид. — Тя се изправи. Пит хлипаше, държеше коляното си и стенеше от болка. — Стани.
— Не мога, кучко.
— Ще трябват десет души като теб, за да стане един истински човек. Прострелял си в прасеца едното молдовско момиче, когато се е съпротивлявало. Знам, защото то ми каза. То успя да стане. Искам само да проверя дали си корав като онези жени. Стани или ще завра палката в жалкия ти задник. Десет, девет, осем…
Пит се изправи на две, като се олюляваше и трепереше от болка и гняв.
— Виж, аз не съм виновен. Това е само бизнес… Трябваха ми пари. Родителите ми са болни…
— Млъкни. Ти си Пит Танака. Не познаваш баща си, а майка ти е мъртва курва. Не ми пука, че в момента те боли. На никого не му пука. Ти си направил избора си в живота. Хленченето ти ме отегчава.
От очите му потекоха сълзи.
— Казах ти, че мога да ти дам информация…
— Момичетата, които си изпратил в Израел, Британия, Испания и Африка, не получават милост. Те не сключват сделки. Не ги предават на полицията. Използват ги и после ги убиват. Изнасилват ги по двайсетина пъти на ден.
— Моля те…
— Мисля, че трябва да знаеш какво е усещането. Да те заведат в тъмна стая и да съзнаваш, че си там само за да бъдеш употребен, наранен и да не се държат с теб като с човешко същество.
Пит се вкопчи в месинговия парапет на пода пред бара и го стисна в агония. Плачеше.
Мила извади телефон от джоба си и набра номер.
— Ало? Надя?
Пит си спомни, че Надя е името на едното момиче, червенокосото.
— Той е при мен. Кракът и носът му са счупени и е пребит. Няма да се измъкне от вас. Няма да ви нарани. Искате ли да го доведа? Можете да правите с него каквото пожелаете. — Последва дълго мълчание. — Сигурна ли си? Това може да ви накара да се почувствате по-добре. Не. Хубаво. — Тя затвори. — Жените не искат да те виждат. Те са по-добри от теб. — Мила повдигна рамене и прибра палката.
— Моля те… моля те…
— Момичетата са по-добри и от мен. — Тя извади пистолет и простреля Пит в слабините. Болката беше невъобразима. Той изкрещя и започна да се гърчи, да вие и да драска с нокти по бетона.
Мила започна да брои бавно:
— Едно — Амстердам. Две — Амстердам. Три — Амстердам.
Пит ридаеше и трепереше на пода.
Щом стигна до осем — броят на младите жени, които беше спасила от него, Мила го застреля между очите.