— Трябва ми лекар — заявих очевидното.
— Ще получиш, ако ни сътрудничиш. Как разбра, че Огъст е в Холандия?
— Видях го, когато попречих на един тип да го застреля в машинния цех. Не позволих на двама близнаци психопати да застрелят и теб. Не ми благодари. — Долавях мириса на кръвта си, който се беше просмукал в дрехите ми. Никой не се беше погрижил за раните ми. Бях поразен с електрошоков пистолет и после упоен. Крайниците ми бяха натежали и сякаш откъснати от костите и плътта.
— Огъст беше изпратен у дома, защото го раниха. Радвам се. Мисля, че той щеше да повлияе на преценката ми за теб. Той ти е приятел и не ми е полезен в това отношение.
— Мога да ти обясня всичко. Донякъде.
— Слушам.
Поех си с усилие дъх.
— Действам под прикритие.
— Правителствата и полицейските агенции дават прикритие. Ти си се представял за друг и това е нарушение на закона, Сам.
— Моля те, искам да говоря с агентите от Лангли. Онзи тип Едуард, който отвлече Луси, пренася някакви незаконни оръжия.
— Той ли стреля по нас, когато дойдохме?
— Да. Не знам. С микробус ли беше?
— Не видяхме да заминава микробус. Мъж в ауди стреля по нас.
— Ауди. Той е бил. Моля те, повярвай ми. Обади се на пристанищните власти. — Едуард обаче нямаше да използва Ротердам, не и когато положението беше напечено. Щеше да изнесе оръжията от Франция, Белгия или Испания. — Ще ти кажа какво имаше в пратката на фамилията Лин. Можеш да я спреш. Свържи се с Лангли и поискай пълномощия. Ще им разкажа всичко…
— Може би агентите в Лангли не желаят да говорят с теб, Сам, а само искат да се разкараш и да престанеш да бъдеш трън в очите им.
Преглътнах.
— Онова, което ти казах за Луси, е истина. Моля те. Тя беше тук…
Хауъл вдигна ръка.
— Ще ти предложа сделка, Сам. Искам да я обмислиш внимателно, защото в момента животът ти е в моите ръце. Ако отговорите ти не ми харесат, ще ти тегля куршума и ще приключим. Имам разрешение да правя с теб каквото сметна за необходимо.
— Фирмата няма да ти позволи да ме екзекутираш. Те искат да разберат какво знам и за връзките, които си създадох тук. Искат информация и аз я имам.
— Фирмата още не знае, че съм те хванал, Сам. В момента ние с теб пишем историята. Ти беше намерен в сграда, пълна с трупове.
— Жената и единият мъж имаха татуировки като на онзи тип в Бруклин, който се опита да ме убие. „Новем солес“. Ти ме попита за това и ето ги тук.
Хауъл се втренчи в мен и прокара пръст по брадичката си.
— Ти ли ги уби всичките?
— Не! Едуард ги уби, защото вече не му трябваха.
Той скръсти ръце и ме погледна с гняв, какъвто не бях виждал в очите му, откакто бях затворник в Полша.
— Мисля, че ти си единственият оцелял, Сам, и тези хора са ти били колеги. Помогнали са ти да взривиш офиса в Лондон и да избягаш от Ню Йорк. Мъжът в Бруклин може да ти е донесъл пари и документи и ти да си го убил.
— Той се опита да ме убие. Тези хора го изпратиха — възразих и после се зачудих — Едуард или Луси? Сигурно Едуард беше изпратил убиеца. Луси ме остави да живея два пъти.
— И къде е красивата госпожа Капра?
— Тя ме порази с електрошоков пистолет и избяга. Виж гърдите ми. Имам обрив.
Хауъл разгърна ризата ми и огледа белезите от иглите.
— Значи тя работи с тези хора. Боже, а ти настояваше, е невинна! — Тонът му беше подигравателен.
— Аз съм добър съпруг. Не предполагах, че съпругата ми е предателка или престъпничка. Видях как Едуард я отвлече. Тя спаси живота ми два пъти.
— Мисля, че и двамата работите с тази групировка или банда. Луси се е свързала с тях и после е покварила теб. Обичам най-простите обяснения.
— Защото си прост, а животът е сложен. И тази история е сложна. Не разбирам защо Луси постъпва така.
— Къде е бебето ти?
Погледнах коленете си. Не знаех какво да отговоря. Не исках Хауъл да знае, че Луси ми е предложила детето срещу мълчанието ми. Мълчание, което вече бях нарушил. Вдигнах глава.
— Луси е изгубила бебето.
Той ме гледа дълго и изпитателно.
— Къде е Луси? Къде би могла да отиде?
— Не знам, но смятам да я намеря и да разбера истината.
— О, не, няма да го направиш.
Кълна се, че бюрократите имат самодоволен тон, който пазят за моменти като този, на които само те могат да се насладят.
— Ще го направя. Виж, Хауъл, ако бях виновен и ме хванеха, щях да сключа сделка, а аз не искам сделка. Няма да призная нещо, което не съм извършил. Прибери ножовете си и дъските за „давене“, защото няма да го сторя. Интересува ме само да намеря Луси.