— Развикате ли се, ще доведете ченгетата и ще им разкажа какво е направила дъщеря ви, откакто я отвлякоха — заявих и той се втренчи в мен. Беше изненадан, че съм там, или несигурен какъв да бъде следващият му ход. — Излъгахте мен и Мила и когато се нуждаехме от вас, за да спасим дъщеря ви, се скрихте от нас.
— Направих каквото беше необходимо. Ако искаш да спасиш Ясмина, махни се.
Отпих от шампанското, за да му покажа, че нямам намерение да освобождавам мястото си.
— Може да стана и да си тръгна, а може и да не го направя. Съдействайте ми и ще играя с вас. Кой ще идва? Едуард?
Заид кимна така, сякаш това му причиняваше физическа болка.
— Да. Казаха ми, че ти си мъртъв.
— Тогава Едуард няма да ме очаква. Върнете се на мястото си в бара, Заид. Вдигнете наздравица с шампанско за завръщането на дъщеря ви. Вкъщи ли ще я заведете?
— Ще заведа Ясмина в психиатричен център, където ще се погрижат за нея и където тя ще забрави какво е била принудена да направи.
— Желая ви късмет.
— Махни се. Това е самоубийство и за двама ни. Едуард е ненормален, но пресметлив. Не можеш да го победиш. Умолявам те.
— Седнете на мястото си. Веднага. — Гласът ми беше студен.
Заид бавно се отдалечи от мен. Не беше свикнал с мисълта, че съществува човек, от когото не може да се отърве. Върна се на мястото си в бара и седна. Не ме погледна. Преместих се в друга част на бара, по-далеч от входа и Заид, за да не ме забележат лесно.
Какви подкрепления можеха да имат Едуард и Луси? Предполагах, че в Лондон имаха връзки, които да им помагат. Но щом пристигаха с „Евростар“… и водеха Ясмина? Не. Ясмина беше скрита някъде и Заид щеше да размени куфарчето там.
— Заид даде ли знак на някой друг тук? — попитах по микрофона. Може би имаше охрана.
— Не забелязах — отвърна Мила.
Той нямаше да рискува живота на дъщеря си. Освен ако не обърках сметките му.
Минаха десетина минути. Посетителите идваха и си отиваха. Срещаха се приятели, влюбени вдигаха наздравици и бизнесмени сключваха сделки. Разнасяше се тихо, постоянно мърморене, нарушавано само от веселия пукот от изскачането на корковите тапи от бутилките. Мила пусна песни на „Колдплей“ в ухото ми, защото й беше скучно, но я помолих да ги спре. Заид непрекъснато поглеждаше часовника си, сякаш внушаваше на Ясмина да се появи. На масата имаше две чаши шампанско — една пред него и друга срещу него. Чакаше.
И после Ясмина се появи. Видях я преди Заид. Вървеше несигурно, сякаш беше упоена. Едуард я държеше за ръката и я подкрепяше. Половината й лице беше закрито с шал.
Огледах бара. Може би имаше подкрепления, но не бяха на Заид.
Зад мен стоеше Луси.
80
Тя седна в сепарето ми. И за секунда си помислих, че ще ме убие.
— Ти си лош баща. Казах ти да отстъпиш, ако искаш бебето.
— Не си схванала иронията — отвърнах.
— Ще усложняваш нещата за мен, така ли, Сам?
— Не знаеш какво е сложно.
— Не откривай огън тук, Сам. Има много невинни хора. Да не споменавам за чупливите бутилки скъпо шампанско.
— Едуард мисли, че съм мъртъв.
— Вече не, маймунке. Видя те. Ще оставиш размяната да се случи, иначе няма да ти кажа къде е Даниъл.
— Даниъл. — Името ме прониза като нож.
— Нашият син. Кръстих го на брат ти, както обещах.
Почувствах, че сърцето ми подскочи в гърдите.
— Не се бъркай! — заповяда Луси.
— Какво ще даде Заид за дъщеря си?
На трийсетина крачки от нас Едуард и Ясмина се приближиха до Заид и застанаха до сепарето с лице към него.
— Ще ни даде всичко, върху което е работил през живота си. Можеш да си вземеш поука, Сам. Заид прави каквото се иска от него, за да предпази дъщеря си. Не се намесвай и Даниъл ще бъде твой.
Ясмина примига с усилие. Виждаха се само очите й. Шалът закриваше останалата част от лицето й.
Заид даде на Едуард куфарчето. Едуард заговори тихо. Ясмина седна до баща си и потъна в сепарето. Едуард остана прав.
— Стой на мястото си, Сам, и ще ти кажа къде е Даниъл. Не се намесвай — повтори жена ми.
Едуард се обърна и тръгна бързо с куфарчето. Заид прегърна на дъщеря си. Тя изглеждаше съвсем дребна в обятията му. Ясмина не го прегърна.
— Семейните срещи са прекрасни — подхвърли Луси. — Искаше ми се да й кажа да млъкне. — Ти и синът ти може да се съберете. Само остани на мястото си. — Тя се наведе към мен, извади малката слушалка от ухото ми и я стъпка с ботуша си. — С кого работиш?