Налагаше се да се върна в мрака.
Поех си дъх и погледнах нагоре в каменната шахта като бебе, което наднича към далечен свят в края на родилния канал. Напълних с въздух дробовете си и отново се гмурнах в тъмните води.
Студената река ме повлече. Усетих внезапна промяна надолу в ъгъла на тавана. Спускаше се далеч от земята, повърхността и свещения въздух. Не изпадай в паника. Където и да отидеш, не се паникьосвай.
Потиснах желанието си да се върна в предишната шахта и после докоснах камък не само отгоре, но и отдолу под мен. Тунелът се беше стеснил в гроб. Помъчих се да се върна и водата ме понесе напред между каменните челюсти.
От двете ми страни имаше тесни черни скали. Майка ми, баща ми. Брат ми, който гледа в обектив и безмълвно моли за живота си. Отново щях да бъда с Дани. Детето ми. Луси. Не исках последната ми мисъл да бъде за нея. Замислих се за брат си и си представих как силната му ръка хваща моята.
И после скалите около мен изчезнаха. Далеч горе съзрях светлина. Започнах да ритам. Мускулите ми даваха последните си сили. И в следващия момент главата ми изскочи над водата. Блажен миг. Поех си жадно дъх, закашлях се, обърнах се към водата и повърнах. Бях в озарената от слънчева светлина река. Жив.
Чух бръмчене. Самолет. Спомних си за пистата за частни самолети на картата. Вдигнах глава, както се бях отпуснал в студената вода, и видях самолета „Лиърджет“ на Заид.
Едуард заминаваше.
90
Лежах на брега, докато събрах сили да се изправя на краката си, и тръгнах към конюшнята. Пазачите ги нямаше. Предположих, че са или в болница, или в главната сграда. Отправих се обратно към комплекса.
Проверих компютрите. Твърдите дискове, резервните дискове и странните чипове бяха изчезнали.
Погледнах в обувката си. Чипът, който бях взел, все още беше там.
Едуард беше сложил чип в пистолета си, преди да застреля Ясмина. Чипът беше предназначен за пистолети. Странният пистолет, с който застреля Ясмина, беше насочен право към мен. Пистолетът и бомбата, която уби Царя на парите в Амстердам, имаха една и съща необикновена метална решетка.
Качих се в пикапа за доставки на конска храна и отидох до празния хангар за самолети. Нямаше следа от Мила.
Едуард я беше взел със себе си, защото искаше да разбере кой го преследва.
Потеглих към канала, минах покрай мястото, където се бях изкатерил, и на осемстотин метра оттам намерих трупа на Ясмина. Нагазих във водата и го измъкнах от гъстите тръстики. Взех тялото и го занесох в пикапа. Не бях луд по идеята да карам до Лондон без шофьорска книжка, с откраднат пикап и с труп отзад, но не можех да оставя Ясмина.
Не бях виждал пистолет, с какъвто тя беше застреляна, и исках да разгледам куршумите.
91
„Адреналин“ пулсираше от музика, надсвирване на китари и пискливо пеене. Повечето изпълнители бяха във вътрешния двор и слушаха невероятно модернистична група. Спрях пикапа зад бара на запазеното за собственика място, набрах кода, който Мила ми беше казала, и влязох през служебния вход, носейки трупа на Ясмина на рамо. Никой не ме видя. Луси все още беше заключена в стаята без прозорци. Оставих я там. Видех ли я, можех да я убия. Трябваше да се съсредоточа. Затворих вратата. Стаята беше звукоизолирана, но пак чувах далечния ритъм на музиката.
В килера имаше аптечка. Намерих скалпел, постлах найлон на пода и внимателно разрязах огнестрелните рани. Не можех да се отърся от образа й на любима дъщеря в очите на баща й и празната черупка, в която се беше превърнала Ясмина.
Открих единия куршум и го извадих. Избърсах го и го сложих на масата.
Куршумът беше по-дълъг и тънък от другите. Беше леко изкривен от проникването в тялото на Ясмина и на върха имаше решетка като на шрапнела от бомбата и пистолета. Разглобих го. Вътре имаше сложна мрежа от миниатюрна технология.
Направих му снимки и ги качих в компютъра на бюрото.
След това взех мобилен телефон от лавицата, проверих го и набрах номер в Ню Йорк.
Телефонът иззвъня три пъти.
— Хауъл.
— Обажда се Сам Капра.
— Сам.
— Жена ми е при мен.
— Какво?
— Залових съпругата си.
Последва дълго мълчание.
— Ти беше прав, Хауъл. Тя е предала мен и Фирмата. Имам доказателство.
— Карай по-бавно.
— Заловихте ли онази пратка цигари?
— Не. Митничарите от Ротердам не са я открили.
— Слушай. Луси е свързана с групировка — „Новем солес“, за която ме попита и която е откраднала някакво високотехнологично оръжие. Ще ти изпратя снимки на куршум, който искам да бъде анализиран.