— Не, Сам. Ела тук. Постъпи правилно.
— Не. Ще ти изпратя снимките. Мисля, че те са взели на прицел деца с тези оръжия.
— Деца?
— Видях списък с петдесет души, които са набелязани. Повечето са деца. Има и няколко мъже и жени. Кажи ми адрес в електронната поща, на който да ти изпратя информацията.
— Донеси ми доказателствата, Сам. — Той понижи глас: — Ще ти простим всичко, ако наистина си заловил Луси.
Ако обаче му разкажех всичко, щях да издам и Мила, а аз не бях готов да го направя.
— Кажи ми имейл. Няма да стане по друг начин.
Хауъл с нежелание изпълни искането ми. Затворих, приближих се до компютъра и използвах програма за анонимност за достъп до серия сървъри, която свършваше с популярен южноафрикански сайт с клюки за знаменитости. Това беше фасада на Фирмата. Влязох в някогашния акаунт на Питър Самсън и изпратих снимките. Щях да дам на Хауъл два часа и след това пак щях да му се обадя.
Облякох сухи дрехи, които намерих в килера, и после отключих звукоизолираната стая. Луси седеше на пода, окована с белезници до стената.
Погледнах я така, сякаш бяхме съвършено непознати.
92
Луси се дръпна назад.
— Изглеждаш ужасно.
— Едуард има странен пистолет. Прицелва се в един човек, а убива друг. Разкажи ми за него.
Тя поклати глава.
— Не знам за какво говориш.
— Използва компютърен чип.
— Не знам, Сам.
— Има списък с набелязани деца. Деца, Луси.
— Честна дума, не знам.
— Каза ми, че ще убие сина ни. Само защото може. Видях как тя се готви да произнесе следващото „Не знам“ и после спря. Зачаках да чуя какво ще каже.
— Едуард каза, че е продал сина ни, Луси. Вярно ли е? Тя се опита да стане.
— Трябва да ме изслушаш, Сам, моля те…
— Помогна ли му да продаде сина ни? — изкрещях в лицето й.
Луси поклати глава и после кимна. След това отново поклати глава.
Броят на хората, които исках да убия, не беше голям. Убийците на брат ми, които промениха живота ми. Пит, защото беше изнасилил и продал в робство онези жени, и се гордееше с това. И Едуард. Сега обаче исках да убия и Луси. Ръцете ми стиснаха шията й. Тя не се възпротиви, само ме погледна в очите.
Пръстите ми започнаха да се стягат. И после я отблъснах от себе си.
Тя затвори очи.
— Едуард държи Даниъл, за да му сътруднича.
— Къде е той?
— Не знам? След като се роди, те го взеха от мен… Взех го в ръце само веднъж. Целунах го и го кръстих. Не можах да им попреча. Раждането беше трудно. Не бях достатъчно силна тогава.
Коленичих до нея.
— И какво стана после?
— Едуард каза, че ще даде Даниъл на някакъв трафикант, който щял да го продаде в Съединените щати, и никога нямало да го намеря, ако не му се подчинявам.
Луси се извърна. Обърнах лицето й отново към мен.
— Нито за секунда не вярвам, че ти си невинна жертва, Луси. Може би изпитваш вина за мен, дори за детето ни. Остави ме да живея, но остана с тези хора…
— Защото те държат Даниъл! Едуард умее да открива страховете ти и да се възползва от тях.
— Ти си поставила бомбата в офиса. Присвоила си пари, прехвърляйки ги на сметки, които Фирмата е мислела за затворени. Не си била невинна жертва на отвличане. Тогава те не са имали с какво да те държат.
— Не знаех, че е бомба. Трябваше да бъде флаш драйв, който копира твърдите дискове. Едуард искаше всичките файлове от офиса.
— Например файловете за разследванията ми.
Тя кимна.
— Разбрах, че е бомба едва когато Едуард ми каза. Бях в колата. Знаех, че ти си в офиса. Той слезе от колата, защото дистанционното управление на детонатора не работеше и трябваше да се приближи до сградата. Имаше забавяне от двайсетина секунди. Едуард го задейства, върна се в колата и разбра, че съм ти се обаждала. И после всичко се взриви. Аз те спасих, Сам.
— А всички останали умряха.
— Трябваше да направя труден избор, също като теб.
Поех си дъх, за да се успокоя.
— Ако искаш да ми помогнеш, ще ми кажеш всичко, което искам да знам. Първо за оръжието. Пистолетът използва чип. Намерих чип, който беше свързан с компютър, където имаше профили на ДНК. Чипът се слага в пистолета и с помощта на нанотехнология някак нагажда куршума към ДНК на определен човек.
Луси бавно кимна.
Седнах срещу нея.
— Ето какво мисля, че е станало.
Тя прибра колене до брадичката си.
— Едуард е британец, но работи в Източна Европа за една от международните престъпни организации, които разследваше отделът ни. Научил е, че в Унгария разработват насочвани с ДНК оръжия, може би от учения информатор, който можеше да ми предаде Царя на парите. Отвлякъл е Ясмина, за да има коз срещу баща й. Откупът е бил оръжията. Заид обаче му е дал оръжията без чиповете, които ги задействат.