— Да, маймунке. — Тя вдигна окованите си в белезници ръце. — Разбирам.
95
Салонът на самолета беше празен, но функционален. Бяхме само аз, Луси, пилотът и помощник-пилотът. Те не зададоха въпроси за гостенката с белезници.
— Казах им, че тя е затворник на ЦРУ — рече Кенет. — Реших, че ще оцениш иронията.
— Благодаря.
Жена ми започна да яде сандвича, който й дадох, и да пие вода от бутилка.
Самолетът се отдалечи от Англия и се извиси над стоманеносивия Атлантически океан.
— Искам да те попитам нещо. Как по-точно се прехвърля ДНК върху чипа?
— Мога да те отегча с подробна научна информация, но накратко казано, слагаш косъм или кръвна проба върху чипа и той закодира куршумите с ДНК на мишената. И след това куршумът е като самонасочваща се ракета.
— Но Едуард стреля в теб и не те улучи.
— В чипа не е имало моя ДНК. Без да бъде модифициран с ДНК, пистолетът е като всички други.
— Едуард има ли чип с твоята ДНК?
Тя понечи да отговори, но после млъкна.
— Може да има, без да знае човек.
— Ако е умен, има. Едуард не позволява на никого да го предаде.
— Много си мисля как си се забъркала с тях и се опитвам да проумея как психопат като Едуард може да те изкуши да се откажеш от живота си с мен.
— Докато ти разследваше престъпните организации, аз виждах цифрите, които пишеше. Престъпните групировки печелят страшно много пари. Милиарди. Двайсет процента от световната икономика идват от нелегална търговия. Лесни пари. Трябва само да имаш подходящите умения, контрабандисти, наемни убийци, хакери и организация. И после… — Луси ме погледна хладно. — Аз съм делови човек. Предложиха ми пари. Знаех, че мога да ги изпера през сметки на Фирмата и после да изчезнат. Поне си мислех, че мога да го направя. Нямаше да нараня никого, като им дам файловете.
— Разкажи ми за „Новем солес“.
— Имам свръзка. Той ми изпрати парите, но не съм го виждала. — Тя дояде сандвича си. — Не знам дори защо се наричат така, но в интернет намерих стара японска легенда за девет слънца. Някога били десет, но не можело да изгряват едновременно по едно и също време. Ако изгреели и десетте, горещината и силата им щели да изпепелят света. — Гласът й стана много тих.
— Императорът помолил Ди Джун, бащата на десетте слънца, да се появяват едно по едно, за да не пламне и изгори Земята, но слънцата отказали. Ди Джун изпратил стрелец на име И с вълшебен лък и стрела да уплаши слънцата и да ги накара да се подчинят. И обаче застрелял деветте слънца, за да остане само едно.
— Тя се усмихна. — Ако деветте слънца се върнат, ще унищожат всеки, който се опита да ги подчини. Не знам дали тази история има нещо общо с групировката, или защо използват латинско име, след като легендата е японска. Девет души, които ще преобразят света. Така мислят за себе си.
— Едуард един от тях ли е или е само лакей?
— Не знам.
— А какво е особеното на онези петдесет души?
— Не знам.
— Лъжеш.
— Не. — Луси подпря брадичка на коленете си и ме погледна. — Когато ме помоли да се омъжа за теб, едва не отказах. Не защото не исках да се омъжа за теб. Исках, но чувствах, че ти няма да бъдеш достатъчен. Исках много от живота. Пари. Уважение. Да работя усилено десетина години и после да имам достатъчно, за да живея охолно, а не да се скъсвам от работа, да се ровя в ръководена от мъже бюрокрация и да излагам живота си на опасност заради някакви си идеали. — Тя протегна крака и за миг сякаш бяхме в Лондон, пиехме бира в нашия апартамент и разговаряхме за бъдещето си. — Знаех, че на теб не ти пука за това. Известно време мислех, че ще мога да живея без парите, но не можах.
— Защо промени решението си?
— Мислиш ли, че Фирмата ще те посрещне с отворени обятия? Въпреки че си им помогнал? Може да ти простят, но повече никога няма да ти се доверят. Ще смятат, че не можеш да изпълняваш заповеди. Заповедите прецакват всички.
— Защо ми го казваш? Работа ли ми предлагаш?
— Смятай го за спасителен пояс. Мисля, че Фирмата ще ни убие, щом приключи с нас.
— Няма.
— Е, не те официално, но вътре във Фирмата действат вражески групи.
Вгледах се изпитателно в нея. Възможно ли беше да съм грешал толкова дълго? Мисълта ме порази като удар.
— Не съм ти бил достатъчен. Да се омъжиш за мен не ти е било достатъчно.
— Да се омъжа за теб беше… правилното решение. Обичах те. Това беше акт на оптимизъм.
— Не вярвам, че си ме обичала.
Луси вдигна ръка и нави ръкава си. Видях три кръгли, жестоки изгаряния на горната част на ръката й.