— Това беше цената, която платих за телефонното обаждане, с което те изведох от офиса. Едуард реши, че съм ги предала, като съм те оставила жив. Мъртвата жертва е по-ценна от живата, която може да отрече и вероятно дори да докаже, че е била набедена.
— Но ти ме натопи.
— Да, но остана жив. Знаех, че има вероятност да те пуснат на свобода. По-добре затвор, отколкото гроб.
— Защо не ти бях достатъчен? Не бях ли добър съпруг?
— Мнението ми сигурно не те интересува.
Отворих уста да отговоря, но Луси вдигна ръка.
— Не ти пука за мен. Разбирам накъде биеш с този разговор. Искаш бебето. — Тя се усмихна и после отново стана сериозна. — Най-силният ми коз.
— Не говори за Даниъл по този начин.
— Знам. Той е човек. Девет месеца растеше в мен. — Луси избърса устните си. — Когато разбрахме, че съм бременна… Спомняш ли си?
Помислих си, че необходимостта да попита, е част от психозата й.
— Спомням си. — Това стана веднага след вечерята. Луси си беше направила тест, без да ми каже за подозренията си. Донесе ми теста с малкия потвърждаващ плюс и аз се развиках радостно, а тя се усмихваше смаяно.
— Реших, че повече няма да работя за „Новем солес“ и ще се махна от тях. Щях да прикрия следите си и никой нямаше да разбере, че съм продавала информация. Щях да родя бебето и да обичам Сам, и това щеше да бъде реалният ми живот. — Тя потърка устни и наведе глава. — Те обаче не ме пуснаха. При тях не подаваш оставка. Заплашиха, че ще те убият.
Не казах нищо.
— Възможностите ми за избор бяха да те оставя да умреш и да се справям с живот, който не исках, и с дете, или да продължа да работя за тях, да измисля как да се измъкна и да те освободя.
— Можеше да ни кажеш, че си загазила, и да ни сътрудничиш, а ти използва мен и детето ни.
— Не можех да се върна след взрива в офиса. Щях да отида в затвора.
— Има по-лоши неща от затвор.
— Това заплаха ли е? Ти няма да ме нараниш. — На устните й заигра усмивка. — Не. Ти си от добрите. Аз съм майката на детето ти.
— Къде роди бебето? Дължиш ми това. Кажи ми.
— Нищо не ти дължа. Аз спасих живота ти. Квит сме.
— В Мейн, близо до Дамарискота, има летище на Фирмата. Ако кажа на пилотите да се приземят там, те ще го направят.
— Мислех, че отиваме в Ню Йорк.
— Не. Смятам, че трябва да те върна на Фирмата.
— Сам, имахме уговорка. Ти да спреш Едуард и да ме пуснеш.
— Но ти твърдиш, че не знаеш къде е Едуард. Обзалагам се, че във Фирмата ще те накарат да проговориш и ще им кажеш.
— Но оръжията…
— Синът ми е с предимство. Може би тези хора още не са определили мишените си. Вероятно петдесетте души са само да проверят дали могат да закодират чипа и изобщо да не са мишени, а само откраднати проби от тяхната ДНК. — Скръстих ръце на гърдите си. — Нямам търпение да видя какво ще направи Хауъл с теб, когато те хване. Това беше само ордьовър, любима. Ти си основното ястие. Ти го злепостави. И в ада няма такава ярост като на прецакан бюрократ.
— Той ще убие и теб.
— Не, ще ми прости. Ще каже, че тайно ме е упълномощил за мисия или някоя друга тъпотия. Ще излезе чист. Предателката ще бъде в джоба му.
— Фирмата няма да ти позволи да кацнеш на летището им.
Станах.
— След пет минути ще говоря с Хауъл. Ще имам разрешение за приземяване.
— Винаги си бил твърдоглав.
— Къде роди бебето? Кажи ми и ще продължим за Ню Йорк.
Луси реши да ми повярва.
— Страсбург. В частна клиника на име „Льо Сент“. На десети януари. Кръстих го Жулиен Даниъл Бесон.
— Кой го взе?
— Една жена.
— На кого прилича Даниъл?
— Отначало всички бебета приличат на Уинстън Чърчил. Но Даниъл има твоите очи, Сам.
— Как се казва трафикантът?
— Не знам. Едуард не ми каза. Така ме държат в ръцете си. Това е застраховката им.
— И са ти дали пари за моя син?
— Нашия…
— Ти току-що загуби правото да го наричаш твой, Луси. Никога повече не го наричай твой.
— Не.
— Само защото все още не са го продали. Господи!
Тя се вгледа в мен и разбра, че сделката между нас е анулирана и че аз няма да я пусна да си върви, ако не намеря детето си.
— Какво ще стане с мен? — попита.
— Ще ми разкажеш всичко и после аз ще кажа на Фирмата всичко. Искам името ми да бъде изчистено.
— Името ти никога няма да бъде изчистено, Сам. Винаги ще има на власт някой, който ще мисли, че може би не си направил нищо лошо, но си знаел какво правя аз и си мълчал. Надявал си се, че ще престана или че няма да ме хванат. Ти си добър съпруг и това те прави лош агент.