— Тогава ще се съсредоточа да бъда добър в работата си. Къде ще предаде Едуард чиповете за оръжията? Къде в Ню Йорк? Съдействай ми и аз ще ти бъда адвокат пред Фирмата.
Луси се замисли и в продължение на няколко дълги минути се чуваше само бръмченето на моторите.
— На новия стадион на „Янките“. Тъй като Едуард се опита да ме убие, вероятно е предполагал, че ти ще ме заловиш, и е искал да предпази плана си. Няма да го промени, ако мисли, че съм мъртва.
— В колко часа е срещата?
— В осем довечера. В началото на мача. Сезонът току-що започна.
Погледнах я и се замислих за последната ни сутрин заедно и за живота ни, който изглеждаше съвсем нормален, а се оказа огромна лъжа.
— Спомняш ли си, когато те попитах какво ще ми кажеш, ако знаеш, че това е последният ни ден?
Спомнях си.
— Всичко друго, но не и сбогом. Не мога да се сбогувам с теб.
Луси ме погледна и аз не можах да разбера дали в очите й има сълзи, или е от слабата светлина в кабината.
— Мисля, че сега ще се сбогувам с теб, Сам.
96
Двамата с Луси слязохме от частния самолет. Документите ни бяха подпечатани и митничарят ни направи знак да преминем. Благодаря ви, Кенет и екипаж на полета. Граници. Имат ли вече някакво значение?
Напуснахме летището и тръгнахме по късия сервизен път. До нас спря кола. Бутнах Луси на задната седалка и седнах до нея, а след това се обадих по телефона.
— Здравейте — поздрави ни Огъст Холдуайн.
— Добрият господин. Току-що извърши професионално самоубийство — подметна Луси, когато той подкара колата.
— Съветът за кариерата ми звучи смешно от твоята уста — отвърна Огъст. — Как си, Луси?
— Трябваше да се омъжа за теб, а не за него.
— Бъди любезна. Огъст ще се окичи с лаврите за залавянето ти — рекох.
— Ти няма ли да се предадеш на Фирмата? — попита ме Луси.
— Не. Ще намеря детето ни. Благодаря ти още веднъж, Огъст.
Той погледна в огледалото за обратно виждане.
— Винаги съм мислел, че е несигурно да ти се има доверие. Не ми е приятно да съм прав толкова често.
Усетих, че Луси заема отбранителна позиция:
— И ти предаваш Фирмата, като прекрачваш границите на задълженията си, за да помогнеш на Сам.
— Въображението ти е ограничено, Луси. Някои хора във Фирмата може напълно да одобрят действията ми, стига да те заловят.
Тя отвори и затвори уста.
— Искаш да кажеш, че имаме помощ? — попитах.
— Не. Ти имаш мен — отговори Огъст. Не знаех колко трудно ще ни бъде. Аз бях ранен, а Огъст беше прострелян в ръката. Не бяхме точно лоши негодници.
Луси сякаш се замисли върху тези думи.
— Къде е Хауъл? — попитах.
— Извикаха го в Лангли. Не знам какви технологии си открил, но всички са шашнати.
— Срещата е след час — каза Луси. — Предлагам да караш малко по-бързо, ако искаш да станеш герой.
— Трябва да има причина да се срещат на стадиона на „Янките“ — отбеляза Огъст.
— Демонстрация. Ако искаш да докажеш, че куршумът може безпогрешно да открие мишената сред хиляди хора, тълпата несъмнено е най-подходяща за това. Коя е мишената? — попитах.
— Може да е всеки от звездите играчи — отвърна Огъст. — И губернаторът ще хвърля първата топка, но ще трябва да се откаже.
Погледнах Луси и се замислих за снимките на децата, които бях видял в компютъра на Заид.
— Деца. Дете ли ще убиват на мача?
— Казах ти, че дори не знам дали ще има демонстрация. Това е между Едуард и купувача. Струва ми се страшно рисковано.
— Във връзка ли си с нюйоркската полиция? — обърнах се към Огъст.
— Да, но ако ги помоля за нещо, те ще искат да знаят кой е източникът ми. Освен това съм в отпуск.
— Те знаят ли?
— Мисля, че не.
— Кажи им, че информацията е анонимна. Обади им се. Разбери дали на стадиона ще водят групи деца.
Приятелят ми позвъни на познатия си.
— Хей, лейтенант Гарсия, обажда се Огъст Холдуайн от манхатънския офис на ЦРУ. — Кратко мълчание. — Да, добре съм, благодаря. Леко заобикалям официалните канали, но реших, че е най-добре да говоря с теб. Ще ходят ли групи деца днес на мача? Засякохме разговор, в който ставаше дума за взимане на прицел на дете. — Той се заслуша. — Не, не разполагам с повече информация. Може ли да ми дадеш някаква информация?
— Ако Едуард те види, да знаеш, че синът ни е мъртъв — обади се Луси.
— Не и ако първо не го хванем.
— На твое място не бих рискувала — каза тя, сякаш аз бях лошият родител.
Огъст затвори телефона.
— Ще има двайсет и седем групи деца — от сираци, които ще бъдат доведени от католическо сиропиталище в Куинс, до бойскаути и предучилищни групи. Ще засилят охраната около тях, но Гарсия трябва да знае повече.