Едуард откъсна очи от центъра на игрището. Не можа да разбере дали момчето на Хапском е улучено или не. Тялото му се обля в пот. Той изхвърли пълнителя и сложи нов. Пушката избръмча. Нагаждането беше извършено. Куршумът имаше нова душа. Процесът на закодиране щеше да приключи, когато блеснеше зелената светлина.
Той нямаше търпение да чака. Вдигна пушката и стреля.
— Кажи ми! — извиках и я притиснах до себе си. Луси се съпротивляваше.
— Даниъл е в… — започна тя и после се скова.
Чух как металът прониза плътта й и Луси се отпусна в обятията ми.
— Не! — изкрещях. — Не!
— Демонстрацията не мина добре. — Едуард трябваше да подбира внимателно думите си, иначе сделката щеше да се развали. — Мисля, че губернаторът пое куршума, предназначен за детето. Той се хвърли върху сина си точно когато стрелях. Ситуацията не е нормална, тъй като обикновено стреляме без предупреждение…
Той се обърна към купувача и в същия миг нож преряза гърлото му. Едуард залитна и се опита да запуши раната с ръка, когато бликна кръв, но напразно. Той се свлече до стената и си помисли: „Не, не. Боли. Страхувам се…“
Купувачът отстъпи назад от фонтана кръв и видя, че паника обзема не само зрителите близо до терена, но и в съседната секция, където беше попаднал вторият куршум на Едуард. Нямаше следа от Луси, нито от Сам Капра.
Той взе куфарчето с пробите ДНК. Технологията винаги можеше да бъде усъвършенствана. Демонстрацията беше твърде крайна. Добре. Времето беше на негова страна. Възможностите също. Имаше много групировки с престъпни програмисти, хакери, учени и убийци, които изгаряха от нетърпение да му помогнат да подобри прототипа на Бахджат Заид.
Чиповете бяха в него, а останалите оръжия щяха да пристигнат след няколко дни. Той щеше да вземе пратката и дори ако прототиповете се изгубеха, можеше да направи колкото оръжия поиска въз основа на пушката, която имаше. И не беше прехвърлил парите.
Той прегъна пушката, пъхна я в широка метална тръба и я сложи в куфарчето си.
Имаше и по-лоши дни.
Той излезе сред паникьосаната тълпа. Никой не го забеляза, докато бързаше към изхода. Хиляди хора започнаха да се изсипват от седалките. Полицаите се опитваха да въведат ред в евакуацията.
Беше близо до вратата, когато чу глас:
— Здравей, Хауъл.
101
Хауъл притисна куфарчетата до гърдите си. По намръщеното му лице пролича, че усеща опряния в ребрата му пистолет.
— Мръднеш ли, ще те убия — заявих.
— Предай се.
— Не се бъзикай с мен. Ти си купувачът.
Хауъл си пое дълбоко дъх.
— Убиеш ли ме, Мила ще умре.
— Тя би го нарекла справедливо.
Той продължи да върви. Следвах го, като държах пистолета под якето си.
— Допуснал си съпругата ти да умре? — попита той.
— Тя вече не ми е съпруга.
— Аха.
— Кой си ти?
— Хауъл.
— Какъв си всъщност? За кого работиш?
— За Фирмата.
— Не. Фирмата е наела Бахджат Заид да разработи тези оръжия. Можеше да ги вземеш, без да ги крадеш.
Разбира се, Хауъл беше използвал Едуард да ги открадне. Ако оръжията бъдеха откраднати, преди да бъдат доставени, Хауъл нямаше да бъде заподозрян. Беше ме преследвал, за да ми попречи да стигна до оръжията, или вероятно се бе надявал да измами Едуард и да ги открадне, преди да се наложи да плати милиони за тях. Беше ме използвал, за да види дали ще открия следите им и да му свърша мръсната работа.
— На непълен работен ден — поправи се той. — Имам друга работа. Трябват ни хора като теб.
— „Новем солес“. Ти ме попита дали съм чувал за тях, защото искаше да знаеш дали Луси е проговорила, а не защото си по следите им. Предпазвал си „Новем солес“.
— Сам, сделката…
Боже, всички искаха да сключат сделка с мен! Беше ми писнало от сделки.
— Няма да стане. Къде е Мила? — Вече излизахме през портите и тълпата ни носеше към паркинга.
— Разпитват я. Искаме да знаем за теб така както и ти искаш да знаеш за нас.
— Накарал си Луси да стане предателка. Тя работеше за теб. — И това беше най-гадното. Хауъл я беше използвал. Луси беше получавала заповеди от някого във Фирмата. Вярвах й за това. Тя беше разбрала, че е поставила бомба в лондонския офис едва в последната минута, когато Едуард бе слязъл от колата, за да се увери, че детонаторът ще се активира, и ми се беше обадила…
Той повдигна рамене.
— Къде е синът ми?
— Не знам.
— Не ме лъжи. Кажи ми къде е детето ми.
— Наистина не знам. Жената ти уреди нещата с търговеца на бебета.