— Тя каза друго.
— И ти й повярва? — Хауъл се изкашля. — Това е колата ми.
Качихме се.
Той седна отпред, а аз — на задната седалка, без да го изпускам от прицел.
— Да. Ти си нищожество, Хауъл. Кралят на нищожества.
— Мога да премахна неприятностите ти, Сам, и да изчистя името ти. Мога да престана да бъда твой инквизитор и да бъда твой защитник. Отърваваме се от Мила. Ти забравяш за оръжията. Ще кажа на Фирмата, че си бил внедрен в опасна групировка в Холандия и че си изпълнявал тайна мисия, и ще разобличим жена ти като предателка, каквато е всъщност. — Той се обърна и ме погледна в очите. — Мога дори да ти помогна да намериш детето си.
— С други думи, ще се престорим, че това никога не се е случвало. — Любимият му израз, който използваше пред мен в далечния затвор, където аз бях единственият обитател.
— Да.
— Няма да стане — отвърнах и го застрелях. Куршумът прониза сърцето му и тялото му се разтресе. Звукът на изстрела беше силен, но в момента близо до колата нямаше никого. Веднага след това преминаха група бойскаути и погледнаха мен и Хауъл. Той все още седеше. Главата му беше клюмнала на гърдите, сякаш беше решил да подремне, все едно стрелбата никога не се беше случила, както обичаше да казва. Слязох и се слях с тълпата.
Сега вече бях изпуснал всичко.
102
Когато главен агент на Фирмата умре на паркинга на бейзболно игрище веднага след опит за убийство на длъжностно лице от правителството, случаят се взима от нюйоркската полиция и Фирмата поема разследването, Фирмата се интересуваше най-много от нанокуршумите, оръжието и товарителницата, свързана с определен контейнер с цигари.
Петдесетте души, които бях видял на компютъра на Заид, наистина бяха децата и съпругите и съпрузите на американски губернатори. Сега никой не ги държеше на прицел и те спяха спокойно в леглата си, включително Брайънт Хапском, предпазен от тялото на баща си. Куршумът не беше успял да промени посоката си толкова бързо. Хиляди хора присъстваха на погребението на губернатора. Той умря заради детето си, макар всички да мислеха, че той е бил мишената. На никого не му мина през ума, че истинската мишена е било едно тринайсетгодишно момче, а губернаторът се е хвърлил да спаси сина си, закривайки го с тялото си в същата милисекунда, когато Едуард бе натиснал спусъка.
Няколко дни след стрелбата на стадиона аз седях в нюйоркския бар на „Кръглата маса“, елегантно заведение на име „Блукът“, пиех „Бойлан“ с аромат на джинджифил, любимата ми безалкохолна напитка, и чаках Мила. Барът се намираше на ъгъла на Брайънт Парк, недалеч от глъчката на Таймс Скуеър, и беше красив — идеален махагонов тезгях, хубави столове и всичко необходимо, с което да извисиш приготвянето на коктейли в изкуство. Един поглед дори рано следобед ми каза, че е забележителен. Всеки посетител в бара имаше своя история. Звуците на мек джаз изпълваха въздуха. На рояла свиреше афроамериканка с буйни изрусени коси и пръсти, достатъчно изящни, за да смаят Монк или Моцарт. „Блукът“ много ми харесваше, но бях нервен, докато чаках. Имах работа.
Поръчах „Гленфидич“ за Мила. Тя беше държана в офис под наем близо до пристанището. Беше я намерил салвадорски чистач. Хауъл я беше разпитвал. Счупената й ръка беше най-сериозното поражение, но белезите от изгаряния по петите й щяха да заздравяват дълго.
На високото столче до мен седна Огъст и посочи питието на Мила.
— Може ли да го изпия?
— Уискито е за приятелката ми Мила, но може, изпий го.
— Ако тя пие „Гленфидич“, тогава е и моя приятелка.
Реших да не споменавам, че куршумът на Мила го беше одраскал в Амстердам.
— Изпий уискито, но сега е единайсет сутринта — рекох. — Опитай безалкохолното с джинджифил. Идеално охладено е.
— Но уискито означава добри новини.
— Мислех, че уискито е за разсънване.
— За един е разсънване, за друг — добри новини. — Той взе чашата. — Полицията те идентифицира. Застрелването на Луси е заснето от охранителна камера. Знаят, че не си стрелял ти.
Да, не са ме безпокоили.
— Фирмата се погрижи за това. Бяха необходими много унижения и подмазване. Нюйоркската полиция е много чувствителна, ако някой ги превъзхожда в контролирането на оръжията им.
Отпих от безалкохолното.
— Значи сега Фирмата ме покровителства?
— Те… Ние… По дяволите, никой от нас не е глупак. Докато аз се задушавах под тежестта на нюйоркските ченгета, ти убиваше Хауъл.
— Фирмата не обърна внимание на това. Той беше най-голямото им неудобство след…