Той даде на останалите да разберат, че никой друг не трябва да я докосва, нито да разговаря с нея без негово разрешение. Тя беше неговата глина. Знаеше обаче, че те подслушват пред затворената врата, когато й говори колко е лоша и за злините, които тя и баща й са причинили, докато държи нож до гърлото й и се тласка в нея. Те слушаха как се разпада поредното човешко същество. Едуард й каза, че слушат, и младата жена се уплаши още повече.
Беше обяд и повечето членове на бандата бяха излезли да се разходят из Амстердам и да се насладят на хладния, но слънчев ден. Другите се хранеха в хола.
Сега Едуард можеше да й говори насаме. Така беше най-добре. Той отвори раницата и погледна интересното устройство, което беше направила за него. Отне му много време да събере всичките материали, но сега всичко беше готово и оставаше само последната стъпка. Единствената му грижа беше Симон, който трябваше да се крие в Бруклин, след като Сам Капра беше мъртъв, но не се съмняваше, че ще се свърже с него след няколко дни.
Едуард остави кафето си и се качи на горния етаж. Държеше младата жена в малък килер в ъгъла. Каза на бандата, че тя се страхува от затворени пространства и клаустрофобията е изиграла важна роля в разкриването на характера й. Проучването беше от огромно значение. Той отключи вратата и я открехна.
Тя лежеше свита на кълбо в тъмното, държеше се за корема и трепереше, въпреки че в стаята не беше студено. Младата жена се втренчи в него. Не се отдръпна, а само лежеше и чакаше да види какво ще направи Едуард.
— Днешният ден е важен. — Той не се хвърли върху нея, не разтвори краката й и не смъкна клина, който тя носеше за негово удоволствие. Не й се разкрещя, че всичко в предишния й живот е лошо, отвратително, престъпно и обида за човешкото достойнство и как се борят срещу несправедливостта. Не й пусна видеозаписа за изгорелите хора и застреляните семейства, резултат от бизнеса на баща й. Членовете на бандата обичаха речите му. Облягаха се на вратата изслушаха как Едуард проповядва на момичето. Гой беше прочел книга как в Симбионистката армия за освобождение са промили мозъка на Пати Хърст2, където имаше куп полезни и интересни съвети за превръщането на една жена в пионка. Засега подходът му беше успешен. След неколкостотин часа внимателни изтезания младата жена сега беше кротка и отстъпчива, типична жертва на сплашване и страх. Страданието беше състояние, което закалява силата и той искаше тя да бъде силна. — Те не са тук. Само двамата сме. — Едуард се усмихна, за да й покаже че и тя може да се усмихне. Днес може да използваш четката за зъби и банята. А после ще отидем на разходка.
— Разходка?
— Да. Имам работа за теб. Много е важна.
Едуард й помогна да стане и я заведе в малката баня.
Жената вонеше на пот и трябваше да си вземе душ, преди да излезе сред хора. Беше важно да не бъде забелязана или запомнена. Той й отвори вратата и й каза да се изкъпе. Тя кимна, без да го погледне.
Едуард се върна долу и влезе в стаята си. Беше купил нови дрехи за младата жена — скромни панталони, обикновен син шал, с който да прикрие лицето си, и сив пуловер. Тя щеше да бъде незабележима. Той излезе и надникна в кухнята. Деми стоеше до умивалника и се мръщеше.
— Какво има? — попита Едуард.
— Пит се качи горе. Каза, че не манипулираш правилно жената и не знаеш как да я пречупиш напълно. Той щял да го направи.
Едуард се обърна и хукна нагоре по стълбите. Натисна дръжката на вратата на банята, но беше заключено. Разби вратата и видя, че Пит е навел младата жена над тоалетната чиния и смъква панталоните си. В ръката си държеше старинен къс японски меч уакизаши и прокарваше острието по гърба на жената. Тя трепереше мълчаливо. Писъците за помощ отдавна бяха извън възможностите й.
Едуард извади пистолета от колана си и опря дулото във врата на Пит.
— Много те моля. Това е моят научен проект.
— Тя трябва да бъде пречупена правилно — отвърна Пит! — И не е честно само ти да се забавляваш.
Ръката на Едуард се разтрепери.
— Вдигни панталоните си и слез долу. Тя трябва да свърши важна работа днес. Ще я травматизираш.
— Ако я пречупиш правилно, нищо няма да я травматизира. Тогава тя няма да чувства нищо — каза Пит, гледайки го в огледалото. — Каква работа трябва да свърши?
2
ПАТИ ХЪРСТ, 2001 г. През 1974 г. внучката на известния издател Уилям Хърст е отвлечена от дома си в Бъркли, Калифорния. Два месеца по-късно 19 годишното момиче е заснето как обира банка в Сан Франциско, като размахва оръжие о очевидно е приело каузата на похитителите си. По време на процеса защитата набляга не само на престъплението, извършено от нея, но и на факта, че похитителите й са я принудили да участва в обира. Хърст е призната за виновна за банков обир на 20 март 1976 г. и осъдена на 7 години. В последния си ден в Белия дом президентът Бил Клинтън я помилва.