— Работа, за която тя има уникални способности. — Той се пребори с желанието си да пръсне незначителния мозък на Пит върху избледнялата боя на стената в банята и размаха пръст пред лицето му. — Докоснеш ли я отново, последното, което ще почувстваш, ще бъде кожата й.
— Защо не искаш да споделиш малката сочна госпожичка?
Едуард не хареса блясъка в очите му. Пит беше полезен, но само донякъде. Можеше обаче да създаде неприятности, а това не трябваше да става, особено сега, когато Едуард беше толкова близо.
— Защото не е необходимо.
Пит отмести малкия меч от гърба на жената и излезе от банята. Едуард го държеше на прицел. Другият се обърна и се усмихна на младата жена, която извърна очи от него и закри голото си тяло.
Жената започна да трепери. Едуард затвори вратата и покровителствено сложи ръка на раменете й.
— Той успя ли да… — не довърши въпроса си.
Тя поклати глава. Той огледа гърба й. Имаше драскотина, но мечът уакизаши, гордостта на Пит, не беше оставил сериозни следи.
— Той те иска, защото си много важна за мен.
— Ти не си тук през цялото време — тихо каза тя.
— Аз съм навсякъде. През цялото време — студено отговори Едуард. — Дори тук. — Почука с пръст по челото и. — А сега се изкъпи.
Едуард слезе долу. Пит седеше сам в кухнята. Другите се изнизваха, когато Пит влезеше. Беше време да придобие стратегическо предимство над Пит, за да не му създава повече неприятности.
— Инициативността ти ме вдъхновява — рече. — След като си любопитен, ела с нас.
— Къде ще ходите — нервно попита Пит и той се усмихна.
— На централната гара. — Главният транспортен възел в Амстердам се намираше в северната част на града.
— Ще я пуснеш да си върви?
В кухнята влезе Деми, слаба, русокоса холандка, скръстила ръце на гърдите си.
— Не ставай глупав. Тя не иска да се раздели с мен. ЩЛ се разходиш с нас. Ти също, Деми. Вземи камерата. Ще снимаме.
Пит очевидно се почувства неудобно.
— Искам да дойдеш, защото ти имам доверие. И щом ти си с нас, мисля, че тя ще прави каквото й кажа.
Пит щеше да я пришпорва да направи каквото трябва, а това беше стихията му.
Жената бавно слезе по стъпалата и се огледа несигурно. Ръцете й трепереха. Не беше оставала сама извън килера, откакто преди три седмици я доведоха в къщата. Но вече нямаше да създава неприятности, помисли си Едуард и се усмихна на Пит. Подходът „Хърст“ действаше — пречупи, разруши и й дай слаба надежда, за да се възстанови.
Жената погледна Пит и устните й потрепнаха.
— Караш ме да си тръгна? — обърна се тя към Едуард.
— Не, разбира се, Ясмина. Сега ти принадлежиш на нас и ние на теб.
— Да — тихо се съгласи тя. Беше се борила ожесточено първите два дни, но сега споменът за съпротивата изглеждаше далечен.
— Днешният ден е за баща ти — заяви Едуард. — Той е мъртъв за теб. Помниш ли, Ясмина?
— Да — отвърна тя след дълго мълчание. — Той е мъртъв за мен.
— Баща ти е лош човек, Ясмина. Твоят предишен свят е лош, нали? Ние те спасихме от това зло. — Той наблегна на последната дума. „Зло“ не беше дума, която трябваше да се употребява във всеки разговор. — Но ние правим, добрини.
— Той е лош човек и трябва да си плати за стореното от него. — Този път гласът й беше по-силен. — Той е лош. Както ти каза. Много лош.
Едуард погледна победоносно Пит и Деми и после се усмихна на Ясмина.
— Ти не означаваш нищо за него и си всичко за нас. Истина е. Сега тук е твоят дом и ние сме твоето семейство. Завинаги.
Тя не каза нищо.
— Отиваш на разходка, Ясмина, извън къщата. Ще се държиш добре, нали? Иначе ще трябва да те върна в килера за седмица, месец или година. Дълго ще трябва да те посещавам там и да си играя с теб и моя малък нож. Може би и Пит ще те посети. — Едуард прокара пръст по челюстта й. Тя погледна покрай рамото му към другия мъж и после кимна. Потърка ръката си и Едуард видя следите от убожданията. — Не се страхувай. Аз ще бъда с теб на всяка крачка. Ще използваме компетентността ти. Трябва да се гордееш, че взимаме лошото, което си направила, и го използваме за добро.
Ясмина отново кимна.
— Отиваме на място, където има много хора — продължи Едуард. — И всичките са много лоши.
— Много лоши хора — повтори тя.
Отиваме на гарата — добави той, усмихна се и хвана ръката й. Пит и Деми наблюдаваха и той усещаше погледите им като на зрители в затъмнен театър. И след това започна да извива пръстите й.
От устата й се изтръгна стенание.