Клипът свърши.
— Експлозията на гарата става пет минути по-късно — обади се Мила. — Петима убити.
— Направили са Ясмина да изглежда като чудовище. — На лицето на Заид се изписа изтощение. Той стана и закрачи из стаята. Пребледня от безпокойство. — Лицето й беше… безизразно, сякаш го бяха измили. В очите й не се четеше нищо.
— Тя или похитителите обаждали ли са се пак?
— Не. — Той поклати глава. — Не съм ги чувал. — Думите му прозвучаха леденостудено. — Не е необходимо да искат нещо от мен. Съсипаха дъщеря ми и ако видеозаписът излезе на бял свят, ще съсипят и семейството, и Фирмата ми.
27
— Мислите ли, че е жива? — попитах.
— Трябва да се надявам. Ако я искаха мъртва, те щяха да я взривят с бомбата, която тя носеше. С видеозаписа ще ме изнудват.
— Защо не се обадите на полицията сега? Похитителите не са ви върнали дъщерята.
— И какво да им кажа? Че е била отвлечена, но е поставила бомба, която уби хора? Ако отида в полицията, похитителите ще дадат видеото на медиите и с бизнеса ми ще е свършено. — Заид избърса с ръка челото си. — Работя с правителства на държави-членки на НАТО, Съединените щати и Русия, а дъщеря ми е атентаторка? Това ще разруши всичко, което съм изградил.
— Хората ще разберат, че са промили мозъка й. Замислете се за Пати Хърст.
— Пати Хърст беше осъдена, господин Капра — твърдо изрече той. — Светът не я възприе като жертва, а като добро момиче, станало анархистка и банкова обирджийка. Сега светът е склонен да прощава още по-малко. Ще има достатъчно съмнения, които ще провалят бизнеса ми. Дори самото предположение, че дъщеря ми е атентаторка, ще унищожи Фирмата ми. — Мъжът затвори очи. — Компанията ми спечели милиарди от сделки, когато западните правителства поискаха да покажат, че нямат предразсъдъци към фирмите, собственост на мюсюлмани. Виждате ли капана, който ни заложиха? Не мога да отида в полицията. Не смея да се противопоставя на исканията им.
— Може би не става дума за Ясмина или за откуп, а те искат да нанесат удар на вас.
— Тогава щяха да дадат записа на медиите и да унищожат Бахджат — тихо каза Мила. — Но не го направиха. Те използват надеждата му срещу него.
Погледнах я.
— Искате да намеря и да спася Ясмина.
Погледът на Заид беше стоманен.
— О, повече от това. Искам да намерите хората, които я отвлякоха… и да ги убиете.
— Да ги убия?
— Да убиете похитителите й. Не ме е грижа дали са двама или двайсет. Никой не може да свърже Ясмина с този терористичен акт и да живее, за да очерни името й — заяви Заид. — Ако тя бъде спасена, а някой от тях оцелее, може да даде записа на медиите, за да отмъсти.
Ала на мен мъжът с белега ми трябваше жив, за да отговори на въпросите ми.
— Сигурно основната цел е да измъкна Ясмина.
— Разбира се, но всички те трябва да умрат. Няма да преговарям по този въпрос.
— Страхувате се, че след като тя бъде освободена, похитителите й може да преследват вас?
— Ясмина е видяла лицата им. Те никога няма да я пуснат. — Заид ме погледна — продължителен, преценяващ поглед — и след това се обърна към Мила: — Ти каза, че той може да спаси Ясмина, но аз не съм сигурен.
— Не бързам като глупак, господин Заид. Това не е самоубийствена мисия, особено след като искате да се погрижите никой да не избегне гнева ви.
Той повдигна вежда, като долови сухия ми тон.
— Бахджат — тихо каза Мила, — остави Сам да прави каквото умее.
— Искам да задам и на двама ви един въпрос. Чували ли сте „Новем солес“ или Девет слънца? Говори ли ви нещо?
Те поклатиха глави.
— Бих искал да знам как смятате да действате — рече Заид.
— По-добре е да не знаете.
Той преглътна.
— Искам да съм сигурен, че Ясмина е в безопасност.
Въздъхнах:
— Господин Заид, Ясмина може да не е в Амстердам. В такъв случай ще трябва да разбера къде са я завели. В момента не разполагам с никакви следи, по които да тръгна. И ако камерите на гарата са заснели лицето й и холандските криминалисти разберат кой е поставил бомбата, тогава полицията ще започне да я издирва. Случаят е спешен. Няма да си губя времето, за да искам одобрението или разрешението ви.
— Но аз… имам чувството, че съм й изменил. Не успях да я защитя. — Думите с усилие се отрониха от устата му. Заид беше човек, свикнал да има железен контрол върху положението, и аз предположих, че безпомощността го разяжда.