Наведох се към него.
— Знам какво преживявате. Знам какво е да е изчезнал любимият ви човек. Ще ви върна дъщерята.
Бахджат Заид ме погледна и се усмихна — ужасяваща, напрегната усмивка, която не съдържаше радост, все едно куче показва зъбите си.
— Ако не успеете или предприемете действия, които ще доведат до смъртта на Ясмина, ще има последици за вас, господин Капра.
Вероятно го биваше да се справя с договори, подчинени и сметки, но аз не бях нито едно от тези неща.
— Не ме заплашвайте, господин Заид. Много лесно рухвам, когато съм под натиск.
Той отвори и после затвори уста и гневно се втренчи в мен.
— Искам цялата информация, която имате за дъщеря си и похитителите — казах аз.
Той ми даде лаптопа.
— Благодаря. Защо вас?
— Моля?
— Защо са избрали вас?
Той примига два пъти и погледна Мила.
— Заради парите ми. За какво друго?
— Ако искаха само пари, те щяха да поискат повече. Питам се дали мишената не сте вие.
— Тъй като са диваци, съсредоточени върху насилието, очаквам да поискат оръжия, някакво военно снаряжение.
— Не са ли поискали?
— Не. — Заид скръсти ръце на масата.
— С какви изследвания се занимаваше Ясмина?
— Това е поверителна информация и не е свързана с обсъждането ни. Мога само да ви кажа, че тя не работеше върху съвременни системи за въоръжаване. Съмнявам се дали похитителите знаят или изобщо се интересуват, че дъщеря ми е изследователка. Не са проявили интерес към работата й пред мен.
— А някакви бъдещи системи?
— Да, десетина години напред. Тук не става дума за изследователската работа на Ясмина, господин Капра, а за това, че тя е моя дъщеря. Затова ми я отнеха.
Станах.
— Казаха ми, че вие сте един от малцината хора в света, които могат да свършат тази невероятна работа — добави Заид. — Ясмина е най-важното.
Не му обещах нищо. Стиснахме си непохватно ръцете и Мила тръгна с него към долния етаж.
Отворих лаптопа, файлове за живота на Ясмина, снимки, списъци с приятели в Лондон, Будапеща и Съединените Щати. Имейлите и видеофайловете, които беше получила. Електронна папка на кадрите с отвличането й. Нямах обаче представа откъде да започна да я търся тук, в Амстердам.
Мила се върна с две вдигащи пара кафета и ги остави на масичката.
— Ти не го харесваш.
— Вижда ми се родител-маниак по контролирането на детето си. И мисля, че не ни казва цялата истина. Както и ние не му я казваме.
— Моля?
— Заснели са видеозаписа, за да го уплашат до смърт, а не са поискали откуп? Глупости. Поискали са нещо, за което той не ни казва. Само се надявам да ги намеря и да ги убия, преди да е принуден да го предаде.
— Може би все още не са му поискали откуп.
— Ти не му каза, че аз имам лични сметки за уреждане с мъжа с белега.
— Защото можеше да се притесни, че имаш две цели. Той се интересува само от Ясмина, не от съпругата ти.
— Не мога да преценя дали се тревожи повече за Ясмина или за доброто си име. — Отпих от кафето. — Откъде познаваш Бахджат Заид?
— Има ли значение? Познавам го и искам да му помогна. Искам да помогна и на теб. Кажи ми защо попита за името „Новем солес“?
Обясних й. Мила се облегна назад на стола.
— Интересът на ЦРУ към названието и татуировката не може да е случаен. Има групировки, които бележат членовете си.
Разгледах снимките и увеличих лицето на мъжа с белега.
— Трябва да има информация за този човек. Той е някой някъде.
— Имам достъп до правителствени бази данни по света, но не сме открили нищо, откакто пристигна снимката. Все едно е… заличен.
Мила твърдеше, че има достъп до неща, какъвто дори хора от правителствата нямаха.
— Ти правиш всякакви магии. Твой ли е този бар?
— На работодателя ми.
— Барът много ми харесва. Хубав е.
— Когато всичко свърши, с теб ще изпием по едно питие заедно. Не и преди това.
— Е, трябва да се залавям за работа. — Мъжът с белега беше на няколко километра от мен, ако все още беше в Амстердам. Градът е изумително компактен и това означаваше, че може би съм много по-близо до намирането на Луси, отколкото се бях надявал.
„Дръж се, скъпа — помислих си, — идвам да те взема.“
28
Готвех се да проникна в света на мъжа с белега.
Ето какво знаех. Той беше извършил два бомбени атентата, единият от които на строго охраняван офис на ЦРУ. Беше отвлякъл виден учен и съпругата ми, агент на Фирмата. Нямаше никаква информация за него и пазеше в тайна самоличността си. Подозирах, че работи за Царя на парите, когото разследвах и който беше свързан със сериозна корупция в правителствени среди. Имаше възможности. Беше изпратил човек да ме намери и да ме убие в Бруклин. Не беше предявил политически искания, затова предполагах, че прави всичко това за пари.