— Погребаха ги в един ковчег — отбеляза Грегор. — Не бяха необходими два.
Той играеше донякъде с братята Врана. Бяха използвали бизнеса му като прикритие, за да пренасят стоки от Източна Европа в Британия.
— Спомням си, че ти вечно се притесняваше да не се простудиш. Климатът в Амстердам повече ли ти харесва? — попитах.
— Не може да се нарече тропически, но кихам по-малко. — Грегор беше нервен, защото не знаеше каква роля бях играл в смъртта на братята Врана. Той присви очи. — Самсън от Торонто. Още ли се казваш така?
Усмихнах се.
— Това е единственото име, което имам.
Грегор не отвърна на усмивката ми и провери дали съм въоръжен, като каза: „Трябва ми бонбонче“ и бавно бръкна в джоба си. Напрегнах се, но не извадих пистолета си. Грегор измъкна пакетче чеснови капсули и пъхна една между тънките си устни.
Проверка. Не бях дошъл да го убивам, а да му предложа сделка или да получа информация. Той беше организирал контрабандния маршрут за фалшивия уран, но тъй като радиоактивният материал не беше пренесен, Фирмата реши да го остави на мира и в играта, за да го използва отново. Той обаче се беше преместил в Амстердам, вероятно за ново начало. Холандия предоставяше по-добри и повече контрабандни маршрути, свързани с огромното пристанище в Ротердам.
— Харесва ли ти Амстердам? — попитах.
— Чудесен е. Холандците са много мили хора. — Той засмука капсулата, изцеждайки всяка частица от тонизиращите свойства на чесъна. — Имат отлична система за здравно осигуряване.
Посочих магазинчето, което беше отрупано с инвентар.
— Бизнесът, изглежда, върви добре.
Грегор повдигна рамене.
— Часовниците са останка от един аналогов свят. Книги, плочи, филми — всичко стана електронно. — Той подсмръкна и изцъка с език. — Но хората все още харесват аналоговите часовници. Те са необходимост и лукс. Трябва винаги да знаем колко е часът и да изглеждаме добре, когато го правим. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си, и избърса устни с опакото на дланта си. — С какво мога да ти помогна? — попита, сякаш бях дошъл да разглеждам ролексите му.
Никога не отговарям на въпросите веднага и направо. Поне човекът, за когото се представях, не би го направил. Вместо това нахлух в личното пространство на Грегор и надникнах в чантите му. Неща за купон на дете, момиче. Салфетки, чинии, бонбони.
— Ще купонясваш, а?
— Преди четири месеца се ожених. Имам доведена дъщеря. Животът ми е… по-спокоен. Мисля, че не мога да ти помогна, Самсън. Вече нямам връзки.
— Имаш уебсайт за бизнеса си с часовници, Грегор. Вероятно въртиш международна търговия тук — поръчваш части от Швейцария и изпращаш стока в цяла Европа. Страхотна фасада за контрабанда.
— Махай се. Не знам какво имаш предвид. — В гласа му се прокрадна паника.
— Ще се махна. Мога да отида право в чешкото посолство и да им кажа, че един от опърничавите им синове си е уредил бизнес в тази хубава страна и ако не искат да бъдат поставени в неудобно положение от идиотските ти планове, трябва внимателно да те държат под око, да се вгледат в счетоводните ти книги и митническите ти декларации и да видят кои са клиентите ти.
— Вече не се занимавам с контрабанда. Сега имам легален бизнес.
— Трудно е да си изкарваш прехраната с употребявани часовници.
Отворих портфейла си и извадих внушителна пачка евро, осигурена от Мила. Всеки си има цена.
Грегор погледна тлъстата пачка и престана да ми заповядва да се махам.
— Трябва да намеря един човек. — Извадих снимка от джоба си, разпечатка на мъжа с белега от видеозаписа с Ясмина на Централната гара в Амстердам. — Бързо. Искам да знам дали си го виждал. — Дадох му снимката.
Той не ми я върна веднага и не каза, че не го познава. Това щеше да бъде твърде очевидна лъжа. Огледа мъжа така, сякаш изследваше повреден часовников механизъм, и тънките му като на пианист пръсти очертаха кръг около лицето.
— Не го познавам.
— Пак си помисли. Не искам като подарък за рождения си ден доведената ти дъщеря да научи, че чисто новият и баща е бил контрабандист. Или че все още е такъв.
— Тя няма да има нищо против, ако изчезна от живота и. Държи се така, сякаш е алергична към мен — отвърна Грегор, но отново се загледа в снимката. — Този не го познавам, но знам онзи мъж.
— Кой?
Той ме погледна и аз отброих няколко банкноти и ги плъзнах по тезгяха.
— Едрият с изрусената коса зад мъжа, когото ти ми посочи.