Трета бира. На такова място трябва да се пие алкохол. Ако си поръчаш газирана вода или кафе, веднага ще те забележат като човек, който иска да остане трезвен, и да те заподозрат.
Момичето със стрелкащите се насам-натам очи неочаквано седна до мен.
— Няма ли да пееш? — попита ме тя на английски, като фъфлеше. Дори не се опита да ме заговори на холандски. Сигурно приличах на американец повече, отколкото предполагах. Погледнах към гаджето й. Той също ме погледна.
— Пея фалшиво.
— Като всички други. Какво би изпял? — Тя ме изгледа изпитателно, сякаш можеше да определи какъв е музикалният ми вкус, съдейки по лицето ми. — „Нирвана“? Изглеждаш малко ядосан.
— Не съм.
— Аха. — Момичето се усмихна. — Принс. „Пурпурен дъжд“. Имам пурпурен шал. Мога да ти го дам.
— Може би „Рейдиохед“.
— Те са твърде мрачни. Може би Джъстин Тимбърлейк? Може да покажеш секси задник.
Не я погледнах. Приятелят й отново беше насочил вниманието си към сцената.
— Не съм певец.
— А какъв си тогава?
— Само си пия бирата. Не искам да пея, нито да разговарям. Съжалявам.
Тя се намръщи.
— Тъпак. Педал.
— Върви при приятеля си. Той е готов да се примири с капризите ти. За разлика от всички останали.
Тя стана и аз видях мъж, който беше седнал през две столчета от мен, докато тя ми досаждаше. Ник от снимката в телефона на Грегор, с червена коса, завързана на опашка, и намръщен.
Отместих поглед към сцената. Публиката яко освиркваше филипинец, който изпълняваше песен на „Кралете на Леон“. Той изтърси пепелта от цигарата си върху тълпата и се размина на косъм с празна бирена чаша, хвърлена по него. Барманът се разкрещя на скандалните клиенти, които повдигнаха рамене като хлапета, заловени да плюят хартиени топчета през тръбички в час. Мързеливият барман остана зад тезгяха.
Или извадих късмет, защото Ник беше решил да седне близо до мен, или Грегор го беше предупредил и ме бе описал, и той беше дошъл да види що за птица съм.
Наблюдавах го с периферното си зрение и си поръчах още една бира. Ник извади смартфон от джоба си. Нервно подръпваше опашката си, докато преглеждаше съобщенията. Тихо изруга на холандски и изведнъж стана и тръгна към тоалетните, които бяха в коридор, водещ към задния изход. Беше изпил само половината си бира и затова го последвах.
Той се насочи към тоалетната и се обърна. Видя ме. Ако знаех, че само ще отиде в тоалетната, щях да си остана в бара, но сега не можех да се върна.
Тоалетната беше по-чиста от бара. Ник стоеше пред писоара и говореше по телефона. Мразех това. Нима мислеше, че събеседникът му няма да чуе стичането на урината върху порцелана?
Измих си ръцете и наплисках лицето си със студена вода.
— Стоката е в мен. Ченгетата не знаят — каза Ник на английски и после спря да говори. Изпика се, пусна водата и пъхна телефона в джоба си. Двама от пияните турци бяха застанали до тоалетната, приказваха и пушеха.
И препречваха пътя му навън. Изведнъж се почувства напрежение. Ник измърмори на холандски думи, които не чух. Мъжете се отместиха, но бавно, и тръгнаха. Ник си изми ръцете и тъй като нямаше кърпи, ги избърса в панталоните си. Последвах го на известно разстояние.
Той отново говореше по телефона, когато се върнах на мястото си. Внимавах да не го поглеждам, но някакво раздвижване привлече погледа ми. Турците го гледаха гневно и се мръщеха.
Ник продължи да говори по телефона, без да им обръща внимание. Гласът му беше тих и не го чувах от силните звуци на лошата имитация на „Джърни“, която се разнасяше от измокрената с бира сцена.
Четирима от турците станаха и се отправиха към Ник. Той не забеляза, че се приближават към него. Допих бирата си. Усетих, че караокето ще бъде засенчено като забавление, а чашата се използва по-лесно като оръжие, когато е празна.
Четиримата изпълниха пространството до бара между мен и Ник. Погледнах ги, но те не ми обръщаха внимание. Единият потупа Ник по рамото.
— Хей, не ми ли обръщаш внимание?
— Може би — отговори Ник и затвори телефона, без да се сбогува.
— Предай на приятеля си Пит, че е лайно и че искам парите.
— Казах ти, по-късно. По-нататък, не сега.
Изглежда, аз не бях единственият, който чакаше Ник.
— Осигурих му маршрут и сега искам да ми се плати. Веднага.
Не желаех турците да пребият Ник и да се разделя с единствената си следа. Оставих чашата си и се приготвих да действам.
31
— Не разбираш ли, че не съм куриер? — попита Ник. — Сам му го кажи. — В думите му прозвуча подигравка, нещо като „Аз съм повече от теб“. Той беше слаб и дребен и, изглежда, едва след като произнесе презрителните думи, забеляза, че насъбралите се около него турци, са едри и силни.