— Не. Обади му се сега. Пит не ми отговаря. Кажи му, че трябва да знам мястото на предаването на стоката, за да приключим с уреждането. И че искам парите.
— Ти се съгласи с условията. Ако не харесваш сделката, след като вече си я сключил, проблемът е твой.
— Тогава той няма да получи онова, което иска.
Запитах се какво ли ще пренасят. Може би точно това смяташе Пит да вкара в Щатите.
— Ти си луд — рече Ник. — Върви си пий бирата и ме остави на мира.
— Няма да поемам повече рискове — заяви турчинът.
— Вземи от Пит парите ми и мястото на срещата или ще счупя проклетия ти врат.
— Заплашваш ли ме? — изсъска Ник.
— Обади му се. Веднага. — Най-грамадният турчин посегна към телефона на Ник, който го пъхна в джоба на якето си. Лицето му се зачерви от гняв.
Беше мой ред да се намеся.
— Извинявай — обърнах се към турчина. — С този човек ли имаш проблем или с приятеля му?
— Не е твоя работа. — Турчинът се втренчи в мен, сякаш бях глупак, който бърка в делва със змии. Аз съм по-скоро слаб и строен, отколкото едър и мускулест, а турците бяха колкото мен или по-високи.
— Но ще го пребиеш, за да изпрати съобщение на Пит? — Всяка моя дума беше подстрекателство и турчинът разбра това. Най-жестоките сбивания в барове избухват след шушукане, а не след пиянски крясъци. Викът е размахване на ръка, шепотът е юмрук. Подготвих се да приема първия удар и си помислих: „С всяка стъпка се приближаваш до Луси и Вързопчето. Ще издържиш, защото не можеш да позволиш на копелетата да убият сина ти.“ — Отиди и сам си намери Пит.
— На теб какво ти пука?
— Пит дължи пари и на мен и аз ще си ги получа пръв излъгах. Обичам хубавите лъжи, които въздействат като миниатюрни бомби. Турците млъкнаха и напрежението се насочи към мен.
Ник гледаше втренчено, без да е сигурен дали съм откачен, или си прося боя от отегчена и пияна шайка. Бях убеден, че не ме познава. Грегор си беше държал устата затворена по-стегнато и от часовникова пружина.
Мисълта, че на някой друг може да бъде платено преди тях повиши температурата на групата с десетина градуса. На караоке сцената момичето, което флиртуваше с мен, запя „Наслади се на тишината“ на „Депеш Мод“. Използвах заглавието.
— Слушай песента, тъпако — казах на турчина. — Искам да се насладя на твоята тишина.
— Нека да се обадим на Пит — започна Ник — и да видим…
Удариха ме силно и в гърба и въпреки че бях готов, се блъснах в дървения бар. Отвърнах с ритник, който уцели в слабините нападателя.
Първото правило в сбиването в бар е да бъде кратко. Комбинацията от алкохол и агресивно мъжкарство е главозамайваща смес и сбиването може да привлече хора, които нямат друга връзка с биещите се, освен физическата си близост до тях. Не исках ефекта на вълната, а ефективност. Намерението ми беше всичко да приключи за десетина секунди и с Ник да си плюем на петите, преди другите да се усетят.
Нападателят падна. Направих крачка и ударих два пъти с длан лицето на мъжа до него. Той беше по-едър от мен и не очакваше фронтална атака. Фраснах го бързо в носа и врата и той изохка и залитна назад. От счупения му нос бликна кръв.
Единият от другите изви ръцете ми зад гърба и аз се завъртях, опитвайки се да го изкарам от равновесие. Ник се сби с четвъртия турчин, като го налагаше без никаква грациозност или пестеливост на движенията. По едно време получи силен удар в устата и се свлече на стола. Изобщо не беше корав и наперен, както когато говореше по телефона. Не се изненадах.
Нападателят ми се блъсна в тезгяха и заби чело в тила ми. Главата ми се удари в бара. Заболя ме. Явно нямаше да приключим за десетина секунди.
— Ще те размажа — изсъска той. Колко оригинално. Не отговорих, защото не си хабя приказките, когато се бия. И без това никой не те слуша. В гърдите ми пламна отдавна тлеещ гняв. Тези мъже бяха между мен и Ник и следователно между мен и Луси. Отскочих от плота и изтласках напред турчина. Той си помисли, че ще се помъча да се отскубна от него, и стегна хватката си. Това беше глупаво. В момента го исках залепен за мен.
Завъртяхме се.
Изтласках се от пода и сега мъжът беше между мен и тезгяха. Блъснах го в дървото. Отметнах назад глава, забих я в лицето му и го сритах. Тъй като ме държеше близо, той нямаше къде да се дръпне. Турчинът се предаде на четвъртия удар и ме пусна. Грабнах пълната чаша на Ник и я ударих в главата на турчина сред пръски бира. Тежката чаша не се счупи, но той се свлече на пода. Готово.