Приближиха се трима от другите четирима турци, които седяха на масата. Единият остана. Седеше със скръстени ръце и гледаше как приятелят му надвива Ник и го приковава към земята.
Тримата се нахвърлиха върху мен, тъй като бях свободен и готов да танцувам.
Прострях единия с ритник във врата и поех два силни удара от приятелите му. Спънах се и сетне парирах следващия удар, и забих коляно в слабините на следващия. Разбирате, че предпочитам врата и слабините. Те предлагат значителна възвръщаемост на инвестициите. И той се оттегли на пода.
Младият турчин номер три замахна със счупена бирена чаша към лицето ми. Блокирах го и с другата си ръка издърпах парцал от бара и го увих около халбата. Ако не можеш да отнемеш оръжието, неутрализирай го. Не е толкова сложно. Ходът го изненада и аз стоварих покритата стъклена чаша в лицето му. Стъклото не го поряза, но го уплаши, защото той знаеше, че ръбът е назъбен. В боя несигурността е твой приятел. Турчинът залитна назад и се разкри. Четири силни, бързи удара в очите и корема и приключих с него. Бяха четири, за да го поваля и да отправя послание към всеки в бара, който изгаря от желание да се включи в мелето.
Ник все още се бореше с първия си противник, сякаш това беше първият му ден в школа за бойни изкуства. Сграбчих мъжа, дръпнах го от Ник и увих ръка около шията му.
— Ще ти счупя врата — изкрещях на турски и постепенно съвземащите се турци се стреснаха. Няма смисъл да се биеш, когато не е необходимо. Мъжът в ръцете ми се отпусна неподвижно и аз усетих паникьосаното му, учестено дишане. Посетителите в бара разбраха, че говоря сериозно, и аз се изправих като човек, на чиято страна е предимството. Дори момичето престана да пее и мелодията на „Депеш Мод“ продължи да звучи самотно без вокал.
— Пусни го — извика на холандски барманът.
— Обади ли се на полицията?
Погледът му се плъзна към Ник, който леко поклати глава.
— Не — отговори барманът.
— Пусни го и отстъпи назад — заповядах на турски. — Твоите приятели започнаха, не аз. Видяхте, че той ме удари пръв.
Турците не помръднаха от местата си. Ръцете им още бяха свити в юмруци. След това единият седна и останалите го последваха.
Мъжът в ръцете ми започна да се дави.
— Мълчи — изшътках му и после креснах на момичето на сцената: — Продължавай да пееш, ако обичаш.
Тя се втренчи в мен и после очите й се впериха в телесуфльора на караокето. Измънка нещо и след това запя последния куплет на песента на „Депеш Мод“ с нервна, но сияйна усмивка на лицето.
— Навън — заповядах на Ник. Той изглеждаше леко зашеметен, но се подчини и стана.
Блъснах на пода мъжа, когото държах, и последвах Ник в хладната амстердамска нощ. Момичето пееше за изречени клетви, които ще бъдат нарушени.
Ник ме чакаше.
— Благодаря.
— Няма защо — отвърнах и спрях до него да си поема дъх.
И в същия миг той опря пистолет в ребрата ми.
32
— Махни пистолета — рекох. — Ще те арестуват за пет секунди.
Ник държеше оръжието под якето си, близо до мен. Не се дръпнах, защото не знаех дали няма да ме застреля.
— Върви нормално. — Той непрекъснато поглеждаше през рамо дали турците ще хукнат след нас.
— Насочи пистолета към тях — посъветвах го.
Ник пусна пистолета и хвана първия турчин за гърлото. Наблизо имаше витрина с проститутка и аз й направих знак, като прокарах ръка през гърлото си, за да се махне. Тя разбра посланието и се скри зад червената кадифена завеса зад нея. Блъснах турчина в стъклото и побягнах с всички сили. Ник ме последва. Ако някоя проститутка е в опасност, ченгетата идват веднага. И те наистина се приближиха бързо, говорейки по микрофоните на раменете си, и минаха покрай мен и Ник.
— Ако отново опреш пистолет в ребрата ми, ще те смачкам — казах. — Да отидем да поговорим на някое спокойно място.
Намерихме тихо бар-кафене близо до площад „Дам“. Нямаше караоке, нито пияни турци или признаци за сбивания.
По ризата ми имаше кръв и очите на барманката се разшириха, когато влязохме. Тя беше възрастна, крехка, усмихната жена и започна да клати глава. Ник отиде при нея, заговори на бърз холандски, който не разбрах, и след минута жената кимна. Седнахме един срещу друг на маса в ъгъла, която не се виждаше от улицата в случай, че турците обикалят навън и ни търсят. Бях с гръб към стената, за да виждам цялото заведение. Бяхме на няколко преки от „Хрейс Хандер“ и се надявах, че са решили да удавят в пиянство гнева и смущението си, ако се бяха измъкнали от полицията.