Ник поръча две бири. Сервитьорката ме погледна. Имах кръв на устата. Тя ми донесе влажна кърпа, без да попита нищо. Избърсах лицето си. Сервитьорката остави пред нас бирите и висока стъклена чаша с прозрачна течност.
— Копстут — обясни Ник и посочи напитката. — Означава „удар в главата“. Ще ти хареса.
— Поне не е дупка в главата. — Не бях приключил с боя. Искаше ми се да цапардосам някого. Не се гордея с това, но наистина имах такова желание. По-рано предпочитах тихите, спокойни вечери у дома, да чета и да гледам хубави филми заедно с Луси, да си легнем рано и да се любим. Сега исках да налагам с юмруци и да ритам. Бруталният танц на боя събуди спящата дълбоко в мен тъмна половина. Отпих голяма глътка от високата чаша — течността имаше вкус на джин — и после отпих бира. Пиянска свада в бар. Плъзвах се по наклонената плоскост. Трябваше да проясня съзнанието си.
— Направи го обратно — отбеляза Ник. — Първо се пие бира, а след това джинийвър. Всичко ли правиш наопаки?
— Какво?
— Обикновено се запознаваш с човека, преди да рискуваш живота си за него в бой в бар.
— Онези типове бяха гадняри. Мразя гаднярите. И ти си гадняр, защото опря пистолет в ребрата ми, след като ти помогнах.
Ник отпи от бирата.
— Прости ми. Предпазлив съм. Кой си ти?
— Питър Самсън. Приятелите ме наричат Сам за по-кратко.
— Биеш се като войник.
— Бях, но сега не съм.
— Пит наистина ли ти дължи пари?
— Не знам кой е Пит.
Ник се втренчи в мен.
— Какво? Просто решаваш да… — Той се помъчи да намери правилната английска дума. — Да се включиш в боя?
— Беше ми скучно. Утре нямам работа.
Той отпи голяма глътка бира и потърка челюстта си. След това пи джинийвър. Погледът му се отмести към семейството, което седеше през няколко маси — баща, майка и момиченце на осем. Детето се засмя и грабна от десерта на майка си. После Ник сякаш с нежелание ме погледна отново, все едно беше намерил отговор на въпросите си.
— Къде си служил?
— В канадските специални сили.
— Напусна ли?
— Те ми наредиха.
— Заради сбивания в барове?
— Не. Откраднах едни неща и ги продадох по eBay. Уволниха ме позорно, но им върнах парите и отървах затвора. Командирът ми искаше да избегне неудобното положение, за да не го издам. — Повдигнах рамене. — Признавам, направих го. Не ги обвинявам, че ме изритаха.
— Аха, боец и крадец. Голям късмет извадих. — Ник ми се усмихна накриво.
— Предпочитам да се смятам за предприемач.
— Спомена, че нямаш работа. Може би искаш работа?
— Каква? Да се бия за теб ли? Ти дори не ми благодари.
Той прие добре шамара на обидата.
— Не съм ти благодарил. Добре. Благодаря ти, Сам. Щях да се оправя с тях и без теб, но все пак благодаря.
— Не извади пистолета. — Бях пропуснал да забележа, че Ник носи оръжие. Сигурно беше привързано с ремък за крака му. Не видях издутина под ризата или якето му.
— Не. Ти елиминира необходимостта да го направя.
Не казах нищо и бавно допих бирата си. Ник не беше много умен. Не умееше да се бие и не беше извадил пистолет, когато го заплаши разярена тълпа. За колебанието му имаше само една причина — не искаше да привлича внимание и предпочиташе да остане незабелязан, защото изваждането на огнестрелно оръжие дори в долнопробен бар можеше да доведе до нежелан арест.
Мълчанието е най-силното ми оръжие. Повечето хора не могат да мълчат, когато край тях има друг човек, особено в бар. Смятаме го за странно, ако не поведем разговор.
Мълчанието ми притесни Ник.
— Ако те интересува да бъдеш телохранител, мога да ти намеря работа.
— Нямам разрешително да работя в Холандия — отговорих. — Изгубих го.
— Няма да ти е нужно. Повечето ми клиенти са… много дискретни.
— Например сводник? Не бия проститутки.
— Не. Много по-висша класа. — Той понижи тон: — Но една от облагите са момичетата.
Запазих каменно изражение.
— Мисля, че трябва да получа бира за всеки тип, когото повалих. — Вдигнах чашата си. — Дължиш ми още две.
Лицето му се разтегли в лека усмивка, но после пак стана сериозно и намръщено.
— Добре. — Ник беше зает човек и излъчваше нетърпение, но боят в бара му беше харесал и видя, че аз се справих много по-добре от него, затова беше решил да не се разделя с мен, поне засега. Той направи знак на сервитьорката да донесе още бира, без джинийвър. — От коя част на Канада си?
Знаех, че информацията за мен ще бъде проверена.
— От Торонто.
— Познавам го добре.