— Качвай се, глупчо.
— Следиш ли ме?
Тя потегли, преди да успея да затворя вратата.
— Можеше да объркаш всичко и да те заловят. И тогава щеше да се наложи да те убия, защото не мога да ти позволя да се разприказваш за нас.
С нея беше трудно да се разбере дали говори сериозно.
— Ако той ме беше хванал, ти щеше да ме убиеш, вместо да ме спасиш?
— Прецакаш ли първата задача, няма смисъл да ти давам по-трудна работа. Щях да те зарежа и да продължа по-нататък. — Тя зави, увеличи скоростта и после намали, когато видяхме колата, в която се беше качил Ник.
— Замесих се в сбиване в бара.
— Хубав начин да не се набиваш на очи! — възмутено каза Мила. — Можеше да те арестуват. Сещаш ли се какво ще стане, ако проверят лицето ти в базата данни, тъпако? Ще се върнеш при твоя караконджул Хауъл.
— Нямах избор.
Тя ме изгледа гневно.
— Не ме разбирай погрешно. Ще ти пазя гърба, стига да докажеш, че си струва. Но засега показа само, че ти харесва да предизвикваш глупави сбивания.
— Установих контакт и той ще се опита да ми намери работа при русокосия, който се казва Пит.
Колата с Ник зави по „Сингел“.
— Разкажи ми всички подробности.
Мила слушаше и шофираше напрегнато, спазвайки подходящо разстояние. Запитах се къде ли е работила и кой я е научил на уменията й.
— Ето защо той може би ще говори с Пит — завърших.
— За теб? Като кандидат за работа? Ласкаеш се.
— Той се обади и каза, че стоката е в него. И има проблем с турчин, който създава неприятности на Пит и урежда маршрута. Разбираш ли нещо от контрабанда? Не само натоварваш незаконната стока и се надяваш на най-доброто, а планираш точния маршрут, по който ще премине стоката, с всички необходими документи и хора по пътя, които да я пазят и да не позволят на властите да й обърнат внимание. Надеждните, безопасни маршрути са ценни. Ако турчинът е объркал или е провалил маршрута, това може да ме доведе до среща с Пит.
Мила не изпускаше от поглед колата с Ник, която зави по странична улица.
— Тези хора са странни — продължих. — Те са контрабандисти. Защо контрабандисти ще отвличат Ясмина и ще я карат да взриви бомба на гара? Ще ми разкажеш ли повече подробности за експлозията, жертвите, реакцията и разследването?
Тя не ме погледна, докато завиваше. Започна да ръми.
— Добре. Ще намеря каквото мога. Но нямаш много време да анализираш тези хора, Сам. Трябва да ги намериш и да върнеш Ясмина. Не забравяй това.
— Ако разбера какви са, това ще ми помогне да ги намеря.
Мила щракна с пръсти.
— Времето лети, Сам. Не можеш да правиш психоанализа на банда престъпници, а в това време холандската полиция да разпознае Ясмина на видеозаписа. В момента тя е неизвестна жена с раница. Но ако я идентифицират… времето ни ще свърши и злото на Фирмата на Заид ще бъде сторено.
— Ако ще правя психоанализа на някого, това ще си ти.
Тя ме погледна.
— Анализирай ме колкото искаш, но ще трябва да повярваш на думата ми, че ние сме добрите.
— Чувал съм го и преди.
— Да, знам.
Колата с Ник увеличи скоростта и едва взе завоя. Мила настъпи газта и я последва. От улицата, в която Ник беше свърнал, се разклоняваха пет други улици като спици на колело, всичките къси и пресечени от други улици.
— Разсея ме — каза Мила. — Ти си виновен.
Ник беше изчезнал. Дъждът се усили.
33
Преди десет дни в офис в Ню Йорк, скрит зад табела, на която пишеше, че е финансова консултантска фирма, Хауъл кипеше от гняв:
— Намери го и ми донеси главата му на поднос!
— Като Саломе си — подхвърли Огъст.
Хауъл докосна слепоочието си. Главоболието започваше да го мъчи.
— Сигурно е тръгнал за Лондон. Това е епицентърът за него. Искам да изпратиш снимката му на всеки офис. Трябва да го намерим веднага и да го поставим под контрола на нашите хора, не на някой друг.
— Чудя се на кого ли е трупът — рече Огъст. — Не мислиш ли, че това има значение?
— Да, разбира се. Искам да го идентифицираме и да разберем как и кога е умрял.
— От огледа предполагам, че е умрял в петък през нощта.
— Господи! Той трябва да е убил копелето, преди да отида там. — Хауъл пребледня, стана и отиде до прозореца. — Би трябвало да те отстраня от случая, Холдуайн. Ти си му приятел.
— Фактът, че съм му приятел, е причината да ме оставиш. Аз съм единственият, на когото той може да се предаде.
— Хората, които ни оставят трупове във вани като подаръци-изненади на купон, не се предават. Мислех, че отнехме шансовете му да избяга, когато не можа да си набави паспорт.