Сам Капра беше в Холандия и вероятно се опитваше да измисли бърз маршрут до Лондон. Хауъл предупреди холандското разузнаване, което му обеща да координира действията си с полицията в Ротердам, Амстердам и Хага и граничната полиция. Обади се и на „Евростар“ и фериботните компании. Холандските власти бяха заети с бомбен атентат на гара и Хауъл разбра, че искането му не е приоритет. Свърза се с колегата си от британското разузнаване, който, като се имаше предвид, че офисът на Фирмата беше взривен на негова територия и беше загубил няколко цивилни граждани, беше готов да намери Сам Капра.
Хауъл не можа да открие нищо за жената. Очите й бяха скрити зад слънчеви очила и софтуерът за разпознаване на лица не засече дори частични съответствия в базата данни на Фирмата. Той помоли техническите специалисти да разширят търсенето. Сам имаше приятелка и Хауъл беше любопитен да разбере коя е тази изключително интересна жена.
Много му се искаше да отиде в Холандия и да намери Сам, защото подозираше, че сега цялата история ще завърши с куршум, и желанието му беше той да го изстреля.
— Щом го е направил, сигурно има причина — отбеляза Огъст. — Може би върши работа, която ние трябваше да свършим преди няколко месеца — да намерим хората, които взривиха офиса ни.
— Да, хрумвало ми е — бавно каза Хауъл. — Но това е моя работа, не негова. И коя е жената?
— Получил е помощ.
— Да. И кой си е направил труда да помогне на Сам и защо?
Хауъл и Огъст отлетяха за Амстердам, забързаха към тайната квартира на Фирмата, която се намираше във внушителна къща край канала Херенхрахт, включиха комуникационния възел и зачакаха да чуят нещо. Надяваха се, че все някой ще види или ще открие Сам Капра. Хауъл беше сигурен, че Сам не се крие и търси хората, отвлекли жена му.
Огъст Холдуайн стоеше до прозореца, гледаше дъжда и си мислеше: „Тъпако, единствената ти надежда е да те намерим ние и да ни разкажеш всичко. Не го ли сториш, отиваш в затвора до края на живота си.“
А умореният от дългия полет Хауъл лежеше буден, слушаше как дъждът барабани и си мислеше: „Централата няма да рискува още едно неудобно положение. Не ги интересува какво прави Сам, дори да е правилно. Сега аз трябва да разбера какво знае и после да го убия.“
34
— Един човек се опитва да се внедри в групировката — рече Пит. — Ник ми каза за него. Бивш агент на разузнаването. Търси начини да се приближи до мен и вероятно до теб. Убеден съм, че е свързан с бащата на твоята малка кучка.
Едуард току-що беше слязъл от самолета. Полетът му се беше забавил поради лошо време и той беше уморен и раздразнителен. Стомахът му къркореше. Обядът, който беше изял в Будапеща, не му понесе. Сигурно беше от рибата. Това щеше да му бъде за урок да не яде морска храна в страна без излаз на море. Освен това му се бяха обадили, че Симон, човекът му, изпратен с важна поръчка в Бруклин, се е провалил. Това означаваше, че Сам Капра е жив. Неприятна нощ. Но той нямаше да се уплаши. Страхът беше за глупаците.
— Къде е той сега? — попита Едуард, остави куфара си и си пое дъх, за да се успокои.
— Беше в един бар. Ник може да ни каже къде.
— И иска да ме види? Доведи ми го. Ще ми бъде полезен.
— А малката ти кучка?
— Ако някой е кучка, това си ти, Пит. Ще провалиш работата ми, ако говориш така за нея. Сега тя е една от нас. Дръж се добре.
Пит всмукна въздух през зъби и скръсти ръце. Едуард го мразеше. Но той му беше необходим.
— По-добре изтръгни от нея каквото ти трябва — измърмори Пит. — Или рискуваш всички нас за нищо. А нищото не плаща сметките ми.
— Животът ти дава каквото искаш и аз съм по-добре в живота от теб, Пит.
— Баща й огъна ли се?
— Огъна се, рухна и грохна.
— Прекалено си самоуверен. Бахджат Заид стои зад внедряването и се опитва да те надхитри. — Пит беше извадил играчката си — японския меч уакизаши — от направената по поръчка ножница на панталоните си. — Позволи ми да отрежа ухото й и да му го изпратя. И той ще бъде послушен.
— Няма да я докосваш.
— Започвам да си мисля, че изпитваш някакви чувства към малката кучка…
Без да обръща внимание на меча в ръката на Пит, Едуард го хвана за шията и го блъсна към стената. Пит бързо вдигна меча и допря острия ръб до китката на Едуард.
— Знаеш, че ако ме порежеш, си мъртъв. Мечът е глупав реквизит, Пит. Приличаш на герой от лош самурайски филм. Остави играчката си или ще се разкрещя и приятелите ми ще дойдат и ще те убият с голи ръце. Толкова са ми лоялни.
След дълга минута Пит спусна меча.