Едуард разхлаби хватката си. Другият се страхуваше да не загуби уважението му и беше лесен за манипулиране.
— Свършил си отлична работа с маршрутите за стоката ми. Взимането й от Будапеща мина много гладко. — На Едуард му беше трудно да остави съкровищата си и да се върне в Амстердам, но сега те пътуваха, скрити по контрабандния маршрут на Пит, и скоро щяха да бъдат в Холандия. — Е, да видим този шпионин и да го употребим. Приготви камерата, ако обичаш.
Проявата на малко уважение подейства. Пит кимна рязко и излезе. Едуард отиде в стаята на Ясмина. Докосна мястото на китката си, където беше допрян мечът. Още чувстваше ръба на острието. Пит започваше да се превръща в проблем, но в момента му трябваше. Всичко се нареждаше — парите, стоката, бъдещето му.
Ясмина беше в леглото. Сега това беше нейна привилегия.
Едуард се гордееше с красивата си дама, жената, която беше моделирал от необработена глина в убиец. Той застана над нея, докато тя спеше.
След като Ясмина пусна раницата зад стойката с книги в магазинчето за списания на гарата, те бързо я изведоха и качиха на микробус, паркиран две пресечки по-нататък. Тя не се паникьоса, нито се опита да избяга. Невидимата му хватка я държеше. Беше изпълнила заповедите, без да задава въпроси и без страх.
В очите на другите Едуард видя възхищението към работата му.
Същата вечер преместиха Ясмина на тавана. Едуард й донесе любимата храна — пасти с канела. Каза й, че е свършила чудесна работа и че се е представила страхотно.
— Ти елиминира сериозен проблем за нас. — Започна да разкопчава блузата й. — За мен ти си героиня, Ясмина.
— Те слушат ли? — прошепна тя.
— Не. Сега ти си една от нас. Доказа го на гарата. Никой не ни слуша. Тук сме само ти и аз, птиченце.
Смъкна блузата от раменете й. Ясмина не се съпротивляваше. Той й показа малък дървен гълъб.
— Видях го на сергия на пазара „Алберт Каюп“ и се замислих за теб. Красота. Сила. Дървото може да бъде оформено… в много неща. — Той смъкна полата, с която я бяха облекли. Ясмина остана гола и се разтрепери на тясното легло. — Вече няма връщане назад. Взривяването Мина добре. Ти изигра ролята си точно както те помолихме.
Взривяване. Тя не мигна, като чу думата.
— Предишният ти мръсен живот свърши. — Едуард сложи дървения гълъб на врата й. Медальонът беше закачен на кожена каишка и той несъзнателно го стегна около шията й. С пръстите си усети пулса на гърлото й.
Едуард стана и се съблече. Тялото му беше стройно и мускулесто. Легна върху Ясмина и обсипа с нежни целувки шията и лицето й. Тя не го целуна. Лежеше неподвижно.
— Безпокоиш ли се за онова, което направи? — попита той. — Говорихме за това хиляди пъти.
Тя не се възпротиви на целувките му. Той я облада нетърпеливо. Тя затвори очи. Едуард свърши, полежа до нея и после отново я люби, този път нежно. Ясмина лежеше, сякаш не усещаше допира му, но не му пукаше.
— Така се оцелява, Ясмина — мълвеше той през цялото време. — Прави каквото ти казвам и ще живееш.
Седна, втренчи се в нея и се замисли, докато чу трополене долу и разбра, че Пит е подготвил камерите за шоуто.
Едуард я разтърси.
— Ясмина? Събуди се.
Първото, което тя видя, беше пистолета в ръката му.
— Това едно от нещата ли е… — започна Ясмина и примига, за да прогони съня.
— Не.
Тя се надигна и седна.
Той се настани до нея на леглото.
— Слушай. Имам задача за теб. Ще ти хареса. Искаш ли да си вземеш душ и да хапнеш нещо?
Ясмина кимна.
Заведе я в банята и й даде нов сапун, шампоан и четка за зъби. Тя понечи да махне гълъба, но той я спря.
— Не. Искам да го носиш постоянно. Надежда за мир.
Даде й чисти панталони, риза и бельо. Деми донесе хляб и плодове за закуска. Едуард й благодари. Ясмина също. Деми я погледна изненадано, докато Ясмина слизаше по стълбите.
— Хубаво е да си една от нас. И че си вън от килера, нали?
Ясмина кимна.
— Ела с мен. — Едуард почувства вълнение, сякаш се връщаше на сцената.
Заведе я в трапезарията, където чакаха Пит, Деми и шестима други мъже, включително близнаците, които често заглеждаха Ясмина. Сега всички се втренчиха в нея.
В средата на трапезарията имаше мъж, завързан за стол. Беше опасан с дебели въжета и устата му беше запушена.
Той изстена, когато влязоха Едуард и Ясмина. Лицето му беше насинено и изранено.
— Виждаш ли този човек, Ясмина? — попита Едуард.
— Да, виждам го — монотонно отговори тя.
— Той е ужасен човек, Ясмина. Работи по план да те отнеме от нас и да те убие, ако не може да те вземе.