— Да ме вземе и да ме убие? — тихо и невъзмутимо попита Ясмина.
— Да, за да те върне на баща ти. Свързал се е с един от нашите хора и му е наговорил куп лъжи. Проследихме го. Познаваш ли този човек, Ясмина? — Едуард хвана главата на бившия шпионин и я завъртя към нея. Мъжът беше пребит, но тя се вгледа в лицето му и поклати глава. — Баща ти знае, че те пазим от него. Той тайно изпраща хора като този човек да ни унищожат.
— Това е лошо. Не искам да ставам каквато бях преди — каза тя и се изплю в лицето на мъжа. Слюнката увисна на покритата му със засъхнала кръв вежда.
Грулата тихо измърмори, докато я наблюдаваше.
— Сигурна ли си, че не го познаваш? Той се опита да се внедри сред нас чрез Пит.
— Не го познавам — отговори тя и погледна Едуард.
Завързаният мъж се втренчи в нея и Едуард махна кърпата от устата му.
— Само… си исках парите чрез Пит. Това е всичко. Не искам да знам нищо друго.
— Знаеш за мен. От кого? — попита Едуард.
— Не знам… — отвърна на турски мъжът и Едуард започна да го бие.
Ясмина се опита да отмести поглед, но Деми рече:
— Да не си посмяла да извърнеш очи. Ще те завържем за стола.
Едуард видя, че под юмруците му рукна кръв и че е избил зъб на мъжа. Спря и рече:
— Знам десетина начина да те накарам да говориш. Бахджат Заид те изпрати, нали? — Започна да извива пръстите.
Мъжът изкрещя.
— Не, не. Добре. Заид ме изпрати — каза той и после избълва поток от думи, които Ясмина не разбра. Едуард се наведе към него и сложи ръка на рамото му, сякаш бяха приятели.
— Щеше да откраднеш стоката ни, когато пристигнеше в Ротердам, нали?
— Да… щях да я изтъргувам за Ясмина. Щях да я отмъкна и да я заменя за нея, за да я върна на баща й. Казвам ти всичко. Моля те, недей…
— И маршрутът ти да пренесеш стоката ни оттук до Америка беше лъжа? Искам да бъда сигурен дали разбирам правилно. Няма от какво да се страхуваш, ако ми кажеш истината.
— Да, лъжа беше. Излъгах за всичко. Нямам маршрут. — Мъжът дишаше тежко.
Едуард отстъпи назад, избърса петънце кръв от носа на обувката си и направи знак на Деми, която стоеше до камерата. Щракна с пръсти и заповяда:
— Снимай.
Деми включи камерата.
Едуард извади пистолет със заглушител от колана си и го даде на Ясмина. Останалите ахнаха.
— Първо действие — обяви той. — Убий го.
Тя взе оръжието и погледна объркано Едуард.
— Това не е проверка, Ясмина, а твое задължение.
Мъжът беше сломен. От устата му капеше кръв. Той погледна Ясмина.
— Ясмина, направи го, моля те. Списъкът ми с поръчки няма да стане по-кратък.
Тя не вдигна пистолета, само се втренчи в пребития мъж.
— Ясмина… — Едуард се надяваше, че няма отново да се наложи да я заплаши, че ще я убие.
— Преценявам къде да го застрелям — отговори тя. — Не искам да улуча въжетата.
Едуард се усмихна като учител, който се гордее с ученика си. Мъжът започна да бръщолеви несвързано на родния си език. Молеше я да не стреля и умоляваше за милост.
Тя вдигна оръжието и преодоля треперенето на ръката си.
— Ясмина! — извика турчинът на перфектен английски. — Баща ти се опитва да ти помогне. Всичко, което са ти казали, е лъжа! Не го прави!
— Баща ми е лъжец. — Пистолетът трепна за миг. Тя примига и стреля.
Звукът беше тих. Куршумът го улучи в гърдите. Столът се прекатури. Мъжът беше още жив и изкрещя в агония.
Ясмина стреля отново. Куршумът се заби в гърлото му. Той се гърчи конвулсивно няколко минути и после се отпусна неподвижно. Единият от хората на Едуард се засмя и всички започнаха да ръкопляскат. Ясмина се втренчи в мъртвеца, сякаш можеше да изчезне от погледа й.
— Това беше всичко. Деми, качи видеозаписа на компютъра. Замъгли лицата ни, ако се виждат. И след това ще представим премиера на тъпия й баща. — Едуард взе оръжието от Ясмина и свали ръката й, сякаш манипулираше кукла на дървена сцена. — Сега си съвършена.
Тя уви ръце около тялото си, сякаш й стана студено. Изглеждаше объркана. Той повдигна брадичката й.
— Стъпкахме баща ти. Той вече няма да ни създава неприятности, Ясмина.
Тя погледна другите. Очите на всички бяха вперени в нея.
— Може ли… да се върна в стаята си? Или ти трябвам да ти помогна да почистиш?
— Качи се горе.
Ясмина се подчини. Групата я наблюдаваше мълчаливо.
— Чудя се дали тя не се преструва — подхвърли Пит.
— Не — отвърна Едуард.
— Мисля, че прави всичко, за да оцелее. Знаеше, че трябва да избира между себе си и турчина. Нали каза, че била учен? Вероятно е много хладнокръвна. Не я изпускай от очи. Тя застреля човек. Втория път ще бъде по-лесно. Винаги е така.