Выбрать главу

Трябваше да подскоча отново. Скочих и този път хванах гредата. Бързо залюлях крака. Ник се скара на майка си и тя изкрещя. От улицата се разнесе вик. Бяха ме видели. Не можех да сторя друго, освен да избягам бързо, преди да повикат полицията. Качих се върху гредата с куката и се покатерих на покрива. Там нямаше да ме види никой. Легнах, вгледах се в небето и си поех дъх. След това бавно се прехвърлих от покрива на Ник на съседния. Пълзях предпазливо и безшумно и внимавах да не ме видят от улицата. Стори ми се, че мина цяла вечност.

Момиченце в единия тавански апартамент ме наблюдаваше с широко отворени очи. Стигнах до края на пресечката, на десетина сгради от къщата на Ник. Детето беше четиригодишно, с блеснали очи и румени като ябълки бузки. Допрях пръст до устните си. То направи същото и се засмя. Изиграх пантомима, показвайки му да отвори прозореца и то го направи.

Вмъкнах се в стаята. Момиченцето се втренчи в мен. Погалих го по главата и отново му направих знак да мълчи. То пак се засмя. Докато излизах от стаята, чух звуци от спалнята. Майка му се обличаше, а някой се къпеше в банята. Изнизах се от апартамента и тръгнах надолу по стълбите.

38

— Познаваш мъртвия руснак? Откъде? — попита Мила. Беше включила преносимия драйв в компютъра си и разглеждаше информацията, която бях откраднал от крадеца Ник.

— В деня на атентата в Лондон… правих презентация за един тип — отговорих с дрезгав глас. — Предполагахме, че е свързан с финансирането на международни престъпни групировки, които стигат дори до правителството. Нарекохме го Царя на парите. Никой не знаеше кой е той. Нямаше нищо за него, освен една снимка и показанията на двама информатори, които споменаха за него и бяха убити. Това е той. Издирвах го и исках да го заловя. Мислех, че мъжът с белега предпазва Царя на парите, но той го е убил.

— Едва дишах. Гърдите ми сякаш бяха от камък. — Те убиха моята мишена. Кои са тези хора, по дяволите? Какво искат? Защо отвлякоха жена ми?

Мила ме изгледа.

— Това не е било обикновен бомбен атентат, а нещо много повече — продължих. — Убийство. Трябва да прегледам всичко, което задигнах от лаптопа на Ник, и да намеря причина той да ме включи в операцията.

— Тогава да ти намерим причина. — Тя се наведе над компютъра.

39

— Точно в момента не мога да включа нови хора — каза Ник по телефона.

Подозирах, че е получил заповед от Пит да не приема никого. Бяха се паникьосали от опита на турчина да се внедри сред тях. Или по-страшната вероятност беше, че е разбрал, че някой е влизал в компютъра или в стаята му. Не искаха да се доверят на нов човек. Турчинът ме беше прецакал.

Но нямах друг избор. Трябваше да го убедя да ме вземе.

— Добре, Ник, но трябва да ми дадеш някакви пари, защото имам информация, която струва много за теб и шефа ти.

— Съмнявам се, Сам, но…

— Преди да дойдеш в „Хрейс Хандер“, турчинът говореше, че ще пренася ценна ваша стока в Съединените Щати. Мисля, че не трябва да му се доверяваш, защото се разприказва в бара. Ако искате пренасяне на деликатни стоки, аз съм насреща — бързо, сигурно и евтино.

— Говорил е за контрабанден маршрут в бара? — леко повиши тон той.

— Говореше на турски на приятелите си, но аз разбрах достатъчно. — Погледнах Мила, която слушаше разговора. — Каза, че ще накара Пит да плати, ако не си получи парите. Щял да се обади анонимно на ченгетата, ако Пит не му даде каквото иска.

— Не… мога да говоря по телефона. — Нервността в гласа му се засили.

— Това обаче не ми говореше нищо, докато те не започнаха да обсъждат приятеля ти. — Разбира се, ако бяха изтезавали турчина и той им беше казал друга история… можеше да съм в много по-голяма опасност. Но такива бяха рисковете. — Аз ще ви дам по-добър и сигурен маршрут от турчина и знам да си държа устата затворена. Трябва ми стабилна работа, Ник.

— Ще трябва пак да ти се обадя, но не ти обещавам нищо.

— Добре. Виж, не ме интересува, че са изпържили теб и приятеля ти. Желая ти успех — добавих и затворих.

Мила повдигна вежда.

— Здравата го върза.

Не отговорих.

— Сам.

— Какво?

— Не позволявай на чувствата ти да те препънат.

— Не съм емоционален. Виждаш ли някакво чувство? В момента съм олицетворение на покерджия с каменно лице.

— Ако Царя на парите е работел с мъжа с белега и е перял парите му, защо белязаният ще го убива? И защо по този начин? Два куршума в главата и изхвърляне в канал е много по-лесно.

Нямах отговор на тези въпроси и това беше част от проблема. С един куршум, два заека. Мъжът с белега беше направил така, че Ясмина Заид да изглежда убиец, и беше премахнал Царя на парите, но защо? Бях предположил, че мъжът с белега е взривил офиса ни, за да предпази Царя на парите, но очевидно не беше така.