Телефонът иззвъня в ръката ми. Оставих го да иззвъни пет пъти.
— Той ще се ядоса — отбеляза Мила.
След още две позвънявания най-после отговорих:
— Да?
— Може да ти намеря работа, но разбери, че в момента шефът е изключително предпазлив.
„И още как“ — помислих си.
— Харесвам предпазливите шефове.
— Ще се срещнем в бара, където бяхме снощи, и ще те заведа при Пит.
— Не. Нека се срещнем на открито, на дневна светлина, където ще видя теб и приятелите ти да идвате. Знам един бар… — Погледнах Мила, която поклати глава. — Не, виж, Ник, за да ти покажа, че ти имам доверие, ти избирай.
— Знаеш ли кафенето „Пеликан“ на „Сингел“?
Мила кимна.
— Да.
— Да се срещнем там по обяд.
— Добре. До скоро.
Ник затвори.
— Е, хванаха се на въдицата. — Мила махна слушалката от ухото си. — Но може да те принудят да говорите на друго място. Няма да ти се доверят веднага. Трябва да бъдем подготвени за тази вероятност.
— Защо да не се срещнем на наша територия?
— Защото искам да опазя нашата територия. „Де Роде Принс“ е тайната ти квартира. Знам „Пеликан“ и знам какво ще направим. Побързай, нямаме много време. — Тя стана и аз докоснах ръката й.
— Откри ли Бахджат Заид?
— Не — отговори Мила. — Никой не знае къде е той.
— Мисля, че Заид им е дал нещо от института си в Унгария, нещо, върху което е работила Ясмина. Това пренасят нелегално из Европа.
Тя прехапа устни.
— Заид е производител на оръжия, Мила. Какво дава на тези хора, по дяволите? Плаща откупи, а те не му връщат дъщерята.
— С теб имаме заповеди, Сам. Спасяваме Ясмина и елиминираме похитителите й като свидетели и заплаха. Направи го и не се тревожи какво им е дал.
— А ти знаеш ли? Бъди напълно откровена с мен.
— Не знам — отвърна Мила и аз й повярвах.
— И все пак трябва да разбера какво искат да пренесат в Америка.
— Едно по едно. Първо Ясмина и бандата. Така ще разбереш истината за съпругата си, Сам. Съсредоточи се. — Тонът й стана твърд. — Имам коз за теб срещу Ник. Доста неприятен.
— Какъв?
— В компютъра му. — Тя отвори файл. Снимки на деца в ужасяващи, провокиращи пози. Момчета и момичета на различна възраст, в различни пози, от свенливи до открито провокативни. Видях и списък с имена и имейли. Отместих поглед.
— Ник се гаври деца?
— Може би. Най-малкото е търговец на порнографски снимки. Ако искаш снимка по твой вкус, той ти я доставя. — Ледът в гласа й се разчупи и Мила тихо изруга.
Сетих се за странния поглед на Ник към момиченцето в кафенето на площад „Дам“ снощи и ми се догади.
— Добре. Това е коз. Мога да спечеля ръката срещу него.
— И после да я отрежеш.
40
Хауъл гледаше видеокадрите в центъра на охраната на гарата в Ротердам. Камерите уловиха мъжа, когото беше видял на записа от пристанището и който приличаше на Сам Капра. Русокосата хубавица с огромните слънчеви очила вървеше няколко крачки пред него.
— На какъв влак се качват? — попита той.
— За Амстердам, в десет и петнайсет — отговори Огъст, след като провери разписанието.
— Искам всички данни за всеки два билета, купени заедно с кредитна карта.
— Може да са платили в брой или да са използвали предварително платени билети.
— Или да са допуснали грешка.
Десетина минути по-късно Хауъл вече разполагаше с име и пътуваше за Амстердам. Повечето пътници във влака в десет и петнайсет вече имаха билети, но двама души в петия вагон бяха платили с кредитна карта, която принадлежеше на жена на име Фернанда Гатил.
Хауъл се обади в офиса на ЦРУ в Амстердам, каза им името, поиска пълно проучване на Фернанда Гатил и ги помоли да съобщят името на холандските гранични пунктове. Искаше да знае къде работи и живее тази жена и всяка подробност от живота й. Поръча да увеличат лицата на кадрите от охранителните камери на гарата. Искаше да знае коя е жената и защо пътува с мъжа, за когото беше сигурен, че е Сам Капра.
41
Дванайсет и десет.
Боклукът Ник закъсняваше. Седях пред „Пеликан“, на южната страна на канала, и пиех „Хайнекен“. Слънцето блестеше по водата.
Запитах се кой беше турчинът, когото бе наел Заид. Наемник? Контрабандист? Някой като мен, който искаше да отмъсти лично на мъжа с белега? Бахджат Заид беше паникьосан баща, който не се беше доверил напълно на Мила и тайните й работодатели. След като се успокоих малко по пътя за срещата, реших, че не мога да го обвинявам. И аз не знаех дали моето дете е живо или мъртво.